от Иван / дата: 07 ное 2016

Хубава книга, интересна, ама защо се дразнят така от нея други авторки, като няма общо с техните книги - не е ясно...

от Никол Данева / дата: 23 апр 2015

Съжалявам, ако подразня някого, но темата и сюжетът на Медальонът ми звучат твърде познато - за всичко това, за същия артефакт, за тайните общества и мистериите на траките, за връзката Орфей-Исус, за преследване от страна на мощна организация и загадъчни убийства писах в романа ми "13 рози", който излезе в КК"Труд" през далечната вече 2008 година! И да, за него имаше съобщения в медиите, освен това издателството пусна четири тиража. Казвам това не за да се хваля, а за да подчертая, че книгата имаше успех и популярност.Същите теми разработих още по-задълбочено
и в книгата ми "Шифърът на кръста"- историческо
изследване,,базирано на факти. Тя също имаше успех сред читателите, излезе през септември 2014 г. Любопитна съм да прочета не само анотацията на Медальонът,,но и самата книга - и дано откритите съвпадения не надхвърлят допустимите (давам си сметка, че фактите са общочовешко достояние), тъй като издателство Труд едва ли би толерирало плагиатство на книга, чиито права държи... И за разлика от другата авторка приключвам с това заявление, в никакви дискусии няма да участвам.

от Християна / дата: 20 фев 2015

Първоначално прочетох книгата на Русев озаглавена "Медальонът. Е, не беше шедьовър, но ставаше за "убиване на време". В последствие заради поместените коментари тук си взех и тази на Галина Златарева озаглавена също "Медальонът".
Еми какво да кажа, няма място за сравнение. Златарева е класи над Русев. Нищо лично уважавам труда и на двамата.Много е лесно да критикуваш някого, ама я вземи да седнеш да пишеш...
Без да се обиждат Русев и подръжниците му тук, но книгата на Златарева беше може би най-хубавата, която съм изчел от български автор.

от Приятел / дата: 18 юли 2014

Когато Златарева започне да пише като Русев и да прави неговите тиражи и успехи, да се обади да я черпя едно кафе!

от Ooo / дата: 16 юли 2014

Коментарът е изтрит от администратор.

от Димитрина Стамова / дата: 16 юли 2014

Златарева е плагият от Русев, толкова е просто и очевидно!

от Наблюдател / дата: 18 юни 2014

Интересен факт:напоследък по медиите започна да се говори за това как древната цивилизация,живеела по нашите земи някога е създала египетската цивилизация.Нещо което Русев е написал в тази книга още преди две години!!Дали пък това не е само една художесвтена литература а и нещо повече?!

от Петров / дата: 06 окт 2012

Оп- за тези които подреждат нови най-отгоре е долното !

от Петров / дата: 05 окт 2012

Горното е последната публикация по темата на Калофер Русев !

от Петров / дата: 05 окт 2012

Днес смятам да приключа темата относно заглавието на книгата ми "Медальонът - между Орфей и Иисус". Ще я приключа обаче достойно - като "писател-ченге", както ме нарекоха /и какъвто всъщност съм/ - изчерпателно и обосновано! Така ще си спестя труда за в бъдеще да отговарям на клонирани виртуални “призраци” с една и съща теза и странно съвпадащи стил, словосложение, разредки между абзаците и възходящ емоционален заряд, чийто пик е към края на текста, където мислите стават хаотични – кой както иска да ме разбира... И така... Понеже дадения пример със заглавието "Васил Левски" се приема за некоректен, защото ставало въпрос за историческа личност /склонен съм да приема, че е така между другото/, ще дам други - по-добри примери. Славата на първи в българската литература, който "некоректно е ползвал вече съществуващо заглавие" определено ми убягва - не че съм се стремял към нея, но все пак се опитаха да ми я "прилепят". Към такава би могло да се каже, че по-успешно се стреми г-н Калин Терзийски с новия си роман "Лудост", предвид вече съществуващия "Лудост" на Йордан Вангелов. Този пример обаче е блед, в сравнение - примерно, със съществуващата поредица от заглавия на книги с френската столица: "Париж" от Атанас Далчев /стихосбирка/, "Париж" от Богомил Райнов, "Париж, моят Париж" от Димо Райков… та да стигнем до преводните "Париж, Париж" от Ъруин Шоу или "Париж завинаги" от Рей Бредбъри… Списъкът на подобни примери е дългичък и не виждам смисъл да го изреждам целия. Ще подчертая обаче - и то много дебело - примерът с книгата "Хаос" от 2001 г. на моята издателка Людмила Андровска, която за мен е един достоен човек! Защо ли? Ами не защото се опитвам да й се подмазвам, ами просто защото след нейната книга през годините излизат две преводни книги с това заглавие - "Хаос" от Андрю Бучър Бучър и "Хаос" от Джак Дю Брул. Като капак на всичко, тази година е планувано излизането на книгата "Хаос" от Селена Йорданова. Оставям настрана сериозния брой книги, при които думата "хаос" е включена по някакъв начин в заглавията им. На г-жа Андровска обаче и през ум не й е минало, доколкото знам, да вдигне телефона и, по ред на година на издаване на книгите примерно, да направи скандал на съответните им издатели! Може би защото счита книгата си за достатъчно стойностна /което считам и аз/. Но пък не е решила и гордо да се нареди до Димитър Димов! Ето затова я считам за достоен човек! И между другото - в "Национален регистър на издаваните книги в България" към НБ "Св. Св. Кирил и Методий" са записани книгите "Медальонът слънце" от Ирена Дочева, "Медальони от Средновековна България" от Стела Дончева, "Вълшебството на медальона" от Елена Емануилова, "Нефритения медальон" на Лидия Кул и моята книга – с втория вариант на заглавието - “Медальонът – между Исус и Орфей”. Последното преценихме, че е по-добре да се обърне, за да звучи хронологично правилно, както и да добавим едно “и”. Книга със заглавие "Медальонът" там не открих - не че това има някакво особено значение, а и аз не разбирам от издателска дейност - за това си имам издател, нали? Мисля за абсолютно излишно да повдигам въпроса относно графичния дизайн на книгите и евентуално съвпадение - това е несериозно и всеки, който сравни кориците им, ще го разбере… Останалите отправени към мен обвинения просто ще пренебрегна и отмина с насмешка и снизходителност.

К Р А Й

от Петров / дата: 04 окт 2012

Диспут: Русев - Златарева

Господин Русев,

Нека започна от края на Вашето писмо, където прави силно впечатление контрастът между Вашето заявление и поведението Ви:
„вместо да правим прибързани квалификации ... (което е – уверявам Ви – едностранно от Ваша страна...), то нека джентълменски да оставим присъдата и оценката на читателите”.
Съвсем неджентълменски е Вашият коментар, защото тъкмо той е едностранен не от моя, а от Ваша страна. Вие го изнасяте в публичното пространство, а не аз. Пък и каква присъда да очакваме от читателите – може би референдум кой от двата романа заслужава заглавието „Медальонът”? Изключително новаторска идея!
Изглежда имате нужда да се пошуми около Вас.

Цитирайки пак Вашето писмо, не мога да не забележа собственото Ви признание, че отначало сте искали романът Ви да носи точно заглавието на моя, а именно „Медальонът” без никакви допълнения във вид на подзаглавие. Това означава, че от самото начало сте се стремял към пълно припокриване с моето заглавие и към подвеждане на читателя, който, ако влезе в книжарницата, за да си купи книгата ми, първосигнално да посегне към Вашата. А сега може да стане и обратното – да търси вашата, пък да си купи моята, което едва ли сте целял.

В некоректен контекст споменавате Весела Люцканова, която е изключително етичен издател и е редактор на моя роман. В разговор лично с мен, а не предаден ми от някого, тя беше неописуемо възмутена от това, че изрично е настояла пред издателката Ви, която е нейна дъщеря, да промените категорично заглавието. Не да му сложите някакво си подзаглавие. Така че не си служете с нейното име, за да оправдавате собствените си амбиции.

И накрая нека се спрем на произволно нахвърляните от Вас заглавия, включващи думата „медальонът”. „Медальонът слънце” е цялостно заглавие, различно от моето, смислово неделима фраза, а не заглавие с подзаглавие, затова не ми е и хрумнало да имам претенции към него. Също такава собствена смислова цялост има заглавието „Вълшебството на медальона” на книгата преди моята, а в моето заглавие „Медальонът” не става дума за никакво вълшебство, така че двете произведения не могат да бъдат объркани. Ако се появят също варианти като „Златният медальон” или „Загадката на медальона” и всякакви разновидности от този род, нито аз, нито споменатите от Вас авторки, бихме имали причина да възразим. Но аз две години преди Вас съм публикувала роман със заглавието „Медальонът” (продаден в два тиража и с предстоящ трети), а Вие сега вадите от девет кладенеца вода, за да ми доказвате колко сте прав да наречете книгата си по същия начин, добавяйки почти по принуда някакво си подзаглавие (то се вижда от графичното оформление). Та сега всички да започнат да Ви съчувстват, защото се опитвате да заемете позата на несправедливо набеден.
Според мен трудно Ви се получава. Вие създадохте явление безпрецедентно по своята авторска некоректност и книгоиздателски непрофесионализъм в българското книгоиздаване, откакто съществува. Няма друг такъв случай!
Поздравявам Ви, господин Русев! Ето в това наистина сте пръв и тази слава няма да Ви отнема никога!
Аз обичам и да чета книги, така че с любопитство и непредубеденост ще прочета Вашата, защото ние не спорим в момента за литературни качества.

Госпожо Златарева,тъй като аз не действам "първосигнално", както смятате, че действат читателите Ви, ще Ви отговоря подробно по-късно, защото в момента имам други - професионални задължения. Като начало мога да кажа, че исках да кръстя книгата си "Медальонът" не заради Вашата - не бях и чувал за нея, преди разговорът ми с г-жа Люцканова - а защото считах това заглавие като най-подходящо за МОЯТА книга. Моля Ви, слезте от пиедестала, който сте си издигнали от две части и се огледайте - има и други книги, освен Вашето произведение, независимо че не са с продадени два тиража и предстоящ трети...
Госпожо Златарева - както обещах, по-подробен отговор: Аз ще започна с писанията Ви от тяхното начало. Благодаря, че вече ме цитирате - нямаше нужда, но е приятно, почувствах се и аз почти като класик… Моят коментар е иницииран от Вашето държане - аз не съм Ви карал да вдигате скандали по телефона, а го изнасям публично, защото няма за какво да се срамувам и да се крия - за разлика от Вас, може би
... Не се считам за толкова значим автор, че да искам референдум за романа си /някак си съм убеден обаче, че тази мисъл Ви харесва/ - ще съм благодарен на всеки мой читател, който ми гласува доверие и го прочете. Мегаломанията ми е чужда, но иначе - да, определено се надявам подходът ми да е новаторски. Относно "шуменето" около мен - предпочитам да е относно достойнствата на творбата ми и въпросите, които съм засегнал в нея - иначе за другото Вие за момента се справяте добре, много благодаря за което. Относно втория цитат /отново благодаря, че ме цитирате/, вече Ви споменах по-рано, че нямах представа за съществуването на книгата Ви, колкото и да Ви учудва това - представете си - не всички хора на света знаят за нея, съжалявам, ако съм Ви разочаровал. Когато кръщавам произведенията си, се водя от вътрешна мотивация, а не от външни елементи - самата мисъл за последното ми е чужда и звучи абсурдно. Фактът, че Вие упорито го повтаряте, сочи, че явно при Вас нещата стоят иначе. Моментът с "припокриването" изобщо няма да го обсъждам - той звучи направо нелепо. Следващият абзац от писанията Ви обаче е обиден за потенциалните Ви читатели, които явно "първосигнално" посягат към произведението Ви, лутайки се почти безмислено и безцелно между щандовете с книги. И явно Вие ги считате за достатъчно некомпетентни, че да не могат да направят разлика между моята и Вашата книга. Което - виждам - е сериозен извор на притеснения за Вас. Моля Ви - гласувайте им малко повече доверие! Все пак пишем за тях - нали, не за самите себе си? Запознат съм с учението на Платон, който твърди, че творецът е проводник на божественото в несъвършения човешки свят, но ми се струва, че Вие твърде много сте се въздигнали към първоизточника. Не ми стана ясно, кое е некоректното относно г-жа Люцканова - за Вас може би фактът, че е била и мой редактор - не разбрах точно. Мотивът Ви за изтъкването на семейни отношения между майка и дъщеря, за мен лично остава загадка, освен че внася в темата махляно-клюкарски привкус. Считам че това са две уважавани личности – управители на български издателства. А собствените ми амбиции са наистина нищожни редом до величието, което струи от Вас - извинете ме, ако ставам язвителен. Споменатите от мен заглавия не са "произволно нахвърляни", но Ви благодаря за това, че ми обяснихте значението им подробно. Може би за петата си книга, ако нямате против, ще Ви ползвам за консултант относно заглавието й - виждам, че се справяте добре в тази област. Следващият абзац звучи доста комерсиално, както и объркано - може би не ми се получава от странното съчетание между водоснабдителни системи и графично оформление... Приемам, че в този момент сте се развълнували при мисълта за евентуално изчерпване на предстоящия трети тираж на книгата Ви. Няма да обсъждам следващите Ви изявления, поздравления и твърдения за прецедент, само ще Ви помоля – отново – проверявайте, преди да твърдите нещо. Една бърза справка ще Ви покаже – примерно, че има пет български книги от различни автори със заглавие “Васил Левски”, като три от тях нямат и подзаглавие... Ще завърша с това - подчертавайки го - че аз няма да прочета Вашата книга! Първо, защото от писанията Ви лъха снизхождение към читателите Ви, и второ - защото ми показвате страни от личността си, които изобщо не ме привличат, за да Ви гласувам доверие, че ще науча нещо от Вас.
С уважение - Калофер Русев

от Калофер Русев / дата: 02 окт 2012

Госпожо Златарева,
Бях уведомен от издателката си Людмила Андровска за това, че сте се изказали остро относно заглавието на третата ми книга “Медальонът – между Орфей и Иисус”. Заявила сте, че съм се опитвал да се “прилепя” към Вашата успешна книга и по този начин да използвам и да се домогвам /не ми стана ясно как точно/ до Вашата слава. По тази причина, съм озаглавил книгата си така, въпреки че в нея ставало въпрос за някаква каменна плочка. Заявили сте, че както имало “Тютюн” на Димитър Димов и не можело да има втора такава книга, така и след Вашата – “Медальонът”, не можело да има друга такава. Изказали сте мнение относно това, че сме постъпили неетично и т.н.
Изумен съм от Вашите твърдения и изказвания и думи, които едва ли прилягат на един утвърден и уважаван писател. Във връзка с горното, искам да вметна някои неща и моето мнение.
Първо: заедно с издателката ми г-жа Андровска, постъпихме достатъчно етично и коректно, като след проведена консултация с г-жа Весела Люцканова, която аз дълбоко уважавам - тя е редактор на втората ми книга, по неин съвет променихме предложеното от мен заглавие “Медальонът” с “Медальонът – между Орфей и Иисус”, именно за да не дублираме заглавието на книгата ми с това на Вашата.
Второ: името “Медальонът” не е Ваша запазена марка, със същият успех може да отправите упреци относно книгата “Медальонът слънце” на Ирина Дочева от 2010 г., или към Вас да бъдат отправени такива предвид съществуващата книга - “Вълшебството на медальона” от Елена Емануилова, издадена през 1998 г. Всъщност, със същия успех може да упрекнете и г-н Джеки Чан относно заглавието на филма му – “Медальонът”, както правилно е отбелязала моята редакторка в разговора си с Вас.
Трето: Аз съм Ваш колега – завършил съм “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”, поради което вероятно като Вас съм добре запознат с творчеството на нашите български класици. Но - въпреки че съм написал три книги до момента и работя върху четвърта, повярвайте ми – и през ум не би ми минало да се сравнявам с такива наши изтъкнати писатели и върхове на българската белетристика, какъвто е Димитър Димов – това за мен би било проява на нездраво самочувствие. Считам също така, че той едва ли би вдигнал телефона и направил скандал на някой млад писател – негов съвременник, който е озаглавил книгата си по подобен, та дори и по същия начин. В края на краищата, Димов вероятно е обичал и приемал предизвикателствата, след като е написал почти изцяло нов вариант на романа си, по изискванията на соцкултурата.
Четвърто: относно упреците Ви, че се “прилепям” към Вашето произведение, за да Ви отнема част от законно полагаемата Ви се слава – по същият начин аз бих заявил, че заглавието на моята книга би повдигнал поувехналия рейтинг на Вашата. А относно обектът на моето произведение – ако си бяхте направили труда да проверите, преди да правите изказвания, щяхте да знаете, че реално съществувалия артефакт е обявен от археолозите именно като медальон, който е бил носен на врата. Ще добавя още, че в книгата става въпрос предимно за златен такъв, а не за изобразения на корицата истински.
Пето: книгите ни са изключително различни – и като жанр, и като тематика - Вие пишете за Априлското възстание и Георги Бенковски, аз – за Орфей, Дионис, Иисус и... За Бога, все пак става въпрос за криминален роман с исторически мотиви, а не за научен труд.
Бих Ви предложил – вместо да правим прибързани квалификации относно книгите и заглавията им /което е – уверявам Ви – едностранно от Ваша страна, аз не бих си позволил такова нещо за произведение на друг автор/, то нека джентълменски да оставим присъдата и оценката на читателите, които ще преценят, има ли нужда моята книга от лъчите на Вашата слава и дали Вашата книга е достойна да бъде наредена редом с “Тютюн” на Димитър Димов.

С уважение – Калофер Русев

от Raincrop / дата: 01 окт 2012

Като описание звучи любопитно. Жалко е обаче когато един автор се опитва да се залепи за успешно наложено от друг заглавие. Не говори добре за последния просто и повдига въпроса дали самият той е убеден в достойнствата на собствената си книга, че му се налага да хитрува по подобен начин.

от Петров / дата: 24 сеп 2012

Уникална книга! Пет убийства, главоломна надпревара с времето и изгрева и огромно количество данни и идеи, от които и в половината да има нещо вярно, преобръщат представите ни за света с главата надолу! Браво!