най - разочароващата книга, която съм си чела
Абажурът
Автор: Марк Джейкъбсън
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Вакон |
| Преводач | Влади Райчинов |
| Брой страници | 382 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 355 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789549535 |
| Баркод | 9789549535 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Малцина са онези деца, расли след края на Втората световна война, които някога ще забравят ужасяващите разкази как нацистки лекари от концлагерите са отстранявали кожата на затворници, за да правят абажури за лампи. В книгата "Абажурът" известният журналист Марк Джейкъбсън разказва как самият той се сдобива с такъв ужасяващ предмет и как се отправя на едно пътешествие в търсене на произхода и на по-висшето значение на тази икона на ужаса.
Впечатляващото историческо, нравствено и философско пътуване на Джейкъбсън към недалечното минало и към собствената му душевност започват с опустошения от урагана "Катрина" град Ню Орлиънс. Броени месеци след бурята, един стар приятел на автора на име Скип Хендерсън закупува при разпродажба старинна лампа с доста особен на вид абажур. Когато запитва от каква материя е направен абажурът, покритият със затворнически татуировки продавач му отговаря: "Правили са я от кожата на евреи". Цената е 35 долара. Няколко дена по-късно Хендерсън изпраща лампата на Джейкъбсън с думите: "Ти си журналистът. Ти проучи какво е това". Едва ли това наистина е човешка кожа, смята той. Но се оказва тъкмо така. доказва го ДНК анализ.
"Абажурът" е една детективска история за Холокоста от "Бухенвалд" до Ню Орлиънс.
Абе... нищо кой знае какво.
Ако не беше така изкуствено раздута и натъпкана със всякакви досадни, излишни подробности, щеше да е потресаваща книга. Но някъде измежду многото детайли емоцията се загубва...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Оформена е деликатно (под оризова хартия “прозира” абажур - обектът на това повествование) и поне на пръв поглед виждаме книга, която не стряска. Буди единствено любопитство. До мига на “светлината по въпроса “ – абажурът е от човешка кожа!
Говорим за артефакт, изваден от нацистките лагери. За Историята като фетиш. За паметта – сувенир. Тук обаче говоренето не е политическо, а обективно.
Над прага на чувствителност към представата ни за ужас, авторът Марк Джейкъбсън прави запомнящ се репортаж. Това е четиво - разследване, маскирано като “детективска история “, вероятно за да се смекчи ефектът от страховитите факти вътре.
Малцина помнят, но всички тълкуват геноцида срещу евреите през Втората световна война. Историческият крематориум функционира и днес с пълна сила, благодарение на медиите по целият свят.
Книгата започва с Илзе Кох – съпругата на коменданта на Бухенвалд. С нейната страст към изделия от плът и издевателствата й над плътта. Продължава с урагана “Катрина”, изхвърлил злощастният абажур на прага на впиянчено американско хипи и довлякъл своята история до границата на нездравия интерес. Сюжетът се усложнява с напредването на хода на времето - трябва да се докаже не толкова произходът, колкото смисълът на това “изделие “, което вероятно е било ...човек. Отвратително деяние, безспорно. Въпросът е съществен - може ли изолиран случай да представлява престъпление срещу човечеството? Преди да отсъдим, нека се опитаме разумно да го проумеем.
За да не търсим след време отражението му в тъмната половина на своето развитие.
Людмила Еленкова, Хеликон София - България
