За нашата култура е типично това, че насърчавайки изключително конкурентни нагласи, ние насърчаваме агресивните емоции, които подклаждат конкуренцията - въпреки че агресията сама по себе си е табу. /Бруно Бетелхайм/.
Животът ни е станал нескончаема върволица от състезания. От омента, в който звънне будилникът, до мига, в който положим глава на възглавницата, от прохождането до смъртта си, ние непрестанно се борим да сме по-добри от другите. Това е нагласата, с която ходим на работа и на училище, играем на спортната площадка и живеем с близките в собствения си дом. Не си даваме сметка за конкуренцията - именно защото сме напълно потопени в нея.