„Тамерлан Велики“ е епичен разказ за възхода на легендарния Тимур-Ленк от скитски пастир до император на Изтока. Пиесата изследва ренесансовата теза, че човек е автор на самия себе си. Тамерлан се самоизгражда чрез своята прекомерна воля за власт и чрез гигантското си безразличие към човешкото страдание. Оттук и шекспировската нееднозначност на героя, която превръща „Тамерлан Велики“ в двусмислен коментар върху хуманистичния проект за човека.