Никога не забравям, че мога по-добре.
Кавото и да правя, никога не казвам
"Край". Така продължавам напред в своя
ритъм: повече, отколкото мога да понеса,
повече, отколкото всъщност искам...
Васил Балев, "Злак"
(изд. Факел експрес, 2011)
Злак
Автор: Васил Балев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Факел Експрес |
| Брой страници | 40 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 69 грама |
| Размери | 20x12 |
| ISBN | 9789549772722 |
| Баркод | 9789549772722 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Една нова стихосбирка избуя в поетическото пространство - “Злак”.
Корицата й наподобява прозорец в дъждовна гора, стена с упорстващ графит, а заглавието примамва с асоциация за залез и изобилие едновременно.
Младостта на автора е подкупваща и води към един свят,по отношение на който Уолт Уитман (авторът на “Стръкчета трева”) навярно е възклинал: ”Аз си противореча?Значи съм достатъчно велик, за да побера в себе си тези противоречия”.
При Васил Балев не съзирам форми на пресищане, по-скоро едно неукрепнало на моменти тяло, което се отърсва в своя растеж:
“Тогава си припомних аз за рибите,
тъй предани на своя тих пгмент:
зад точен цвят телата си побираха,
повтаряха телата си-и-мен...”
Людмила Еленкова, Хеликон България
