Писан изцяло в offline режим, с отмъкнати химикалки еднодневки и огризки от моливи върху гърба на стари рецепти и всякакви други случайни листа, "Блогът на местния идиот" е уникален документ на една кретения. В него е пълно с груб език, нецензурни изрази, вулгаризми, турцизми, сексизъм, политически некоректни тези, ругатни, псувни, натурализъм, чиновнически жаргон, наукообразни теории, но не това е, което би трябвало да ни плаши, а фактът, че 74 процента от съдържанието му е взаимствано от актуалните български новини.

Шутиран от живота в дома за настаняване на психично болни граждани в едно село, което е рано да назовем, след реституирането на сградата разказвачът естествено става местният идиот. Той плува като пържена риба в горещо олио във ферментиращата обществена ситуация и подпомаган от факта, че никой не обръща внимание на идиотите, наблюдава пряко или с бинокъл както героичното превръщане на селяните в граждани, така и прелестите на една съвършена жена – направо богиня с главно "Б" и великолепни гърди, тоест Богиня ( . )( . )
Освен идиот и сексбомба, в историята са забъркани още сексуален ямакаши, корумпирано ченге с шавлива жена, лакомо прасе, невръстна блудница, млад ром, бодигардове, говедовъд с 37 години трудов стаж в ядрената енергетика, прострелян кон, малък ангел, закърмен с джанковица и още куп други сублимати на нашето време, за които колкото по-малко кажем сега, толкова по-добре после, при четенето.
В един от последните постове местният идиот цитира недоумението на цялото общество кой уби Павлин Пуев-Готиния, стар познайник на полицията. Който обаче прочете целия блог никога няма да се чуди за това, а ще се пита и препитва: Кога, по дяволите, ще стисна в жадните си ръце и втората част на книгата, вероятно озаглавена "Завръщането на местния идиот"?! Спокойно, идиоти у нас дал Господ, все някой от тях пак ще седне да пише блог, пък макар и offline.