Аз съм момчето, което ти пее на пустите брегове. Аз съм мъжът, който - разгърден - насреща ти тича. Тичам ти вече хилядолетия, мила, пея ти с ветрове. Пея ти с облаците, с птица, която небето разсича. Влача ти изгревите - непосилни са ми като горно ре. Мъкна ти залези - такива има единствено на Карибите. Няма простори и синеви, из които злодей да ме спре. Пея ти песен от Бога - и да си ида, аз зная добре – и в отвъдния свят ще те пея с безмълвията на рибите.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет