История за изгубения рай и четири човешки съдби. Изгубената невинност на Кашмир е и погубената чистота на една младежка любов, подкрепена от общността въпреки религиозните различия в една съвременна история за Ромео и Жулиета. Личната драма на Шалимар клоуна и трагедията на Кашмир го атакуват почти едновременно и превръщат един благороден млад мъж в безскрупулен и жесток терорист. Разказ за дълбока и фатална любов, унищожена от мимолетно плътско увлечение – драма, която ни пренася от Калифорния през Франция и Англия до Кашмир – един не толкова изгубен, колкото унищожен рай. Шедьовър, който обединява най-бурните човешки страсти и най-смъртоносните
Още от 1989 г. Салман Рушди е символ на борбата с религиозния фанатизъм и тероризъм. В „Шалимар клоунът“ той показва, че отдавна е надживял онази склонност, характерна за по-ранното му творчество, която хвърля отговорността за всички политически и културни напрежения в съвременния свят върху икономически и технологически по-могъщия Запад. В този роман, чийто оригинал излиза през 2005 г. Рушди се връща към едни по-класически и универсалистки позиции, според които основният принцип на всяка моралност е този, че хората сами са отговорни за своите действия. В едно свое интервю по повод написването на книгата той заявява: „Едно от нещата, които започнах да чувствам с по-голяма сила отпреди – и това не е някаква особено сложна истина – е идеята за неизменността на човешката природа. И че начинът, по който се държат човешките същества е точно начина, по който се държим ние, независимо от това в какво време живеем, каква е технологията ни и какви точно са конкретните политически отношения на момента.“
И така „Шалимар клоунът“ не е книга за фанатизма и тероризма изобщо. Това е преди всичко книга за любовта и отмъщението. Защото именно любовта, страстта, ревността, накърнената чест се оказват много по-могъщи движещи сили от която и да било религиозна пропаганда и политическа конюнктура.
Флорика Велева, Хеликон-Благоевград
Ахмед Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот понякога е определян като магически реализъм. През 1988 романът му „Сатанински строфи“ предизвиква силни противоречия в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни, иранският аятолах Рухола Хомейни го обявява за вероотстъпник и за убийството му е определена награда от 3 милиона долара.
След 23 юни 2007 наградата за главата му е 11,4 милиона долара.