Франк Ведекинд (1864-1918) е един от големите немски драматурзи и поети, сочен като предшественик на експресионизма, оценяван като класик на съвременния театър.
Неговите многобройни пиеси, обикновено преследвани и забранявани, му създават името на смел критик на фалшивия морал на обществото, в което живее.
По времето. Когато Франк Ведекинд е жив, драмите „Земният дух" и „Кутията на Пандора" са придружени от големи театрални скандали и сериозна намеса на цензурата. Обединена от самия автор по-късно под заглавието ,Лулу", тази двойна трагедия днес се оценява като основното произведение на неговия живот.

Хората не се познават един друг, не знаят кой какъв е. Само който не е човек, познава другите. Всяка дума, която казват, е невярна, лъжа е. Те не знаят това, защото днес са едни, а утре други - в зависимост от това дали са яли, пили и любили, или не. Само тялото си остава за известно време непроменено и само децата имат разум. Възрастните са като животните, никой не знае какво върши. Когато са най-щастливи, хленчат и стенат, а когато са изпаднали в най-голяма беда, се радват и на най-малкия залък. Странно е как гладът лишава хората от силата да понасят нещастия. Но когато са сити, те превръщат света в килия за изтезания, готови са да захвърлят живота си, за да задоволят един свой каприз... Дали има хора, изпитали щастие от любовта? За тях щастието се състои в това да могат да спят добре и да забравят всичко... Господи, благодаря ти, че не си ме създал като тях...