Книгата е страхотна, историята на Рам е затрогваща. ^^ А особено последните 2 глави ме забиха в земята.
Беднякът милионер
Автор: Викас Сваруп
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | ИнфоДар |
| Брой страници | 340 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 260 грама |
| Размери | 20x12.5 |
| ISBN | 9789547613805 |
| Баркод | 9789547613805 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Арестуваха ме... защото спечелих телевизионна игра.” Най-щастливата нощ в живота на бедния келнер Рам Мохамад Томас се превръща в най-големия му кошмар. След като отговаря правилно на 12 въпроса в телевизионното шоу „Кой иска да стане милионер?”, продуцентите на шоуто го обвиняват в измама и полицията го арестува. Рам трябва да докаже, че бедно сираче, което никога не е ходило на училище, може да отговори на въпрос за един милиард рупии и че житейският му опит му е дал безценни уроци. Какво става, когато едно момче няма друг избор, освен да оцелява и как отделни случки от живота на Рам дават отговори на въпросите в телевизионното шоу? Две сюжетни линии – историята на живота на участника в шоуто Рам Мохамад Томас и протичането на самата телевизионна игра, се преплитат, за да претворят изключително затрогваща и напрегната история, която преминава през драма, комедия и романс.
На мен ми хареса много, определено е по-добра от филма (май наистина винаги така се полоучава, нали) :)
Страхотна книга! Прочетох я на един дъх! Винаги книгата е по-хубава от филма!
Според мен филмът не беше нищо особено. Честно казано, не ми хареса. Единственото, което разбрах от него, е колко отвратителен е животът в Индия. Относно историята - доста нереалистична.
Книгата е интересна и различна.
филма бе6е вурховен толкова 4увствен и изпулнен с напрейение!Нямам думи сугласен сам с пупи никои не е правил такув филм скоро!!!
Не знам за книгата, но филмът е невероятен! В скоро време никой не е правил такъв филм! Със сигурност и книгата ще си заслужава.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Филмираната с огромен успех книга на Викас Сваруп " Беднякът милионер" представя Индия по особено откровен и колоритен начин. Възможно ли е житейските несгоди на едно момче, участник в световната игра "Стани богат", да бъдат отговорите за големия джакпот? Със сигурност – да! Читателят става свидетел на преплитането на живота на главния герой с действието на самата телевизионна игра. За почитателите на филма, както и за тези, които не са го гледали, книгата със сигурност заслужава внимание.
Кремена Динева, Хеликон Бургас
Напоследък нещо чета книги, препоръчани от приятелки. Е, разбира се и вироглаво си преследвам вътрешните гласове и емоции, търся ги изразени в слово.
Като например влечението към Индия, което винаги е било в мен. Така изгледах „Беднякът-милионер” още в първата си и единствена седмица в кино „Арена” в ПаркМОЛ-Стара Загора, когато даже не беше още Оскар-ски. А после едвам дочаках книгата и я изчетох на един дъх. Което и от двете да изберете – няма да сгрешите. Но второто пълни сърцето до краен предел, до ръба и прелива над него. Викас Сваруп е страшно модерен разказвач. Разказвач от източната школа и много сръчен – той може да отложи една екзекузия с всяка страница от книгата. Може да те преведе през въжени мостове високо над пламтящи реки. Ако точно в този момент към теб посягат с внушения за страховитото бъдеще предвид финансовата криза – грабвай „Беднякът милионер”! Няма да избягаш от света, напротив. Ще го пуснеш целия в себе си и със сърцето си ще отгатваш всички отговори. Преди още да са ти зададени въпросите...Страхотно,нали?!
Като например влечението към Индия, което винаги е било в мен. Така изгледах „Беднякът-милионер” още в първата си и единствена седмица в кино „Арена” в ПаркМОЛ-Стара Загора, когато даже не беше още Оскар-ски. А после едвам дочаках книгата и я изчетох на един дъх. Което и от двете да изберете – няма да сгрешите. Но второто пълни сърцето до краен предел, до ръба и прелива над него. Викас Сваруп е страшно модерен разказвач. Разказвач от източната школа и много сръчен – той може да отложи една екзекузия с всяка страница от книгата. Може да те преведе през въжени мостове високо над пламтящи реки. Ако точно в този момент към теб посягат с внушения за страховитото бъдеще предвид финансовата криза – грабвай „Беднякът милионер”! Няма да избягаш от света, напротив. Ще го пуснеш целия в себе си и със сърцето си ще отгатваш всички отговори. Преди още да са ти зададени въпросите...Страхотно,нали?!
Уляна Кьосева, пресаташе община Стара Загора-твърд електорат на „Хеликон”-Стара Загора
Напоследък все по-рядко попадам на съвременни романи, които приковават вниманието ми с логично структуриран сюжет и с интересни персонажи. “Беднякът милионер” на индиеца Викас Сваруп ме омагьоса моментално както с разиграването на шоуто от типа “кой иска да е милионер”, така и с паралелно развитата с похвата на “флашбека” история на централния герой Рам Мохамад Томас – историята на един прекаран в нищета живот, който се оказва трамплин за верните отговори на въпросите от играта.
Тъй като именно въпросите и отговорите са основната ос на развитие на действието, се позамислих върху факта, че издателство “Инфодар” спокойно е можело да запази оригиналното название на творбата “Q & A” /Questions & Answers/. Разбирам обаче правото на “Инфодар” от чисто комерсиална гледна точка да се възползва от заглавието на направения по романа филм, режисиран от Дани Бойл /”Трейнспотинг”, “Плажът”/ и обрал тазгодишните награди по Оскарите и по престижните кинофестивали.
В контекста на огромния награден успех на филма ми се струва, че сме изправени пред поредния пример за това как една кинотворба може да вдигне излишно голяма рекламна шумотевица, за да съумее да се самопопуляризира, да избие своите доходи, и оттам вече да увеличава и приходите си. Това ми дава повод открито да се усъмня доколко тези награди са оправдани. Именно този е проблемът, върху който ми се иска да поразсъждавам!
Имайки умишлено желанието да се запозная с романа, преди да гледам филма, за сетен път стигнах до един доста горчив извод, касаещ съвременната филмова /а оттам и литературна/ световна ситуация. Смея да твърдя, че в своите не толкова искрени, колкото финансово подплътени мегаамбиции медиите, киноспециалистите и филмовите маниаци за пореден път насила прехвалват една професионално изпипана /но в никакъв случай новаторска/ лента. Фразите на похвала за творбата на Бойл са твърде гръмки /естествено, с рекламна цел/ и целта на това медийно “притворство” пред кинотворбата едва ли е да предизвика интереса на зрителя към литературния първоизточник. По-скоро умишлено зрителят е манипулиран да не става читател, за да гледа филма и за да остане напълно невеж спрямо реалните качества на литературния първоизточник.
А романът на Сваруп се оказа доста по-интересен и интригуващ за мен, в сравнение с филма на Дани Бойл. Да не говорим, че в драматургичен план лентата, снимана по сценарий на Саймън Бюфой /”Време за мъже”/ завива доста встрани от сюжетната концепция на литературния първоизточник, вкарвайки го в “задънената улица” на стандартен холивудски мафиотски трилър. Давам си сметка, че става въпрос за “адаптиран сценарий” /не за буквална екранизация/, но не ми се иска да оправдавам доказалите силата си в британското кино Бойл и Бюфой заради това, че сляпо са се вписали в тенденцията на американската муви-индустрия към клишираност и драматургично опростенчество. В този ред на мисли най-малкото, което мога да им простя, е не само елементаризирането на романовия сюжет. По-отчайващо е буквалното окастряне на такива колоритни персонажи като отец Тимоти, който приютява и отглежда Рам /главата “Бремето на свещеника”/, или на Нилима Кумари – боливудската актриса, изживяваща и изгаряща до смърт в изпипаната като по индийски филм мелодрама на собствения си живот /главата “Кралицата на трагедията”/. Развитието и развръзката в романа на Сваруп също са доста по-неочаквани и стратегически обиграни в сравнение с тези на така прехваления филм на Бойл/Бюфоа.
Така че, ако ви се гледа зрелищно кино, вижте лентата /поне това, което не мога да й отрека, е перфектната операторска работа и монтаж/. Но ако искате да бъдете не само забавляващи се, но и трезвомислещи кинозрители, във ваш интерес е внимателно да прелистите романа на Викас Сваруп! Повярвайте ми, ще преживеете едно истинско литературно приключение!
Тъй като именно въпросите и отговорите са основната ос на развитие на действието, се позамислих върху факта, че издателство “Инфодар” спокойно е можело да запази оригиналното название на творбата “Q & A” /Questions & Answers/. Разбирам обаче правото на “Инфодар” от чисто комерсиална гледна точка да се възползва от заглавието на направения по романа филм, режисиран от Дани Бойл /”Трейнспотинг”, “Плажът”/ и обрал тазгодишните награди по Оскарите и по престижните кинофестивали.
В контекста на огромния награден успех на филма ми се струва, че сме изправени пред поредния пример за това как една кинотворба може да вдигне излишно голяма рекламна шумотевица, за да съумее да се самопопуляризира, да избие своите доходи, и оттам вече да увеличава и приходите си. Това ми дава повод открито да се усъмня доколко тези награди са оправдани. Именно този е проблемът, върху който ми се иска да поразсъждавам!
Имайки умишлено желанието да се запозная с романа, преди да гледам филма, за сетен път стигнах до един доста горчив извод, касаещ съвременната филмова /а оттам и литературна/ световна ситуация. Смея да твърдя, че в своите не толкова искрени, колкото финансово подплътени мегаамбиции медиите, киноспециалистите и филмовите маниаци за пореден път насила прехвалват една професионално изпипана /но в никакъв случай новаторска/ лента. Фразите на похвала за творбата на Бойл са твърде гръмки /естествено, с рекламна цел/ и целта на това медийно “притворство” пред кинотворбата едва ли е да предизвика интереса на зрителя към литературния първоизточник. По-скоро умишлено зрителят е манипулиран да не става читател, за да гледа филма и за да остане напълно невеж спрямо реалните качества на литературния първоизточник.
А романът на Сваруп се оказа доста по-интересен и интригуващ за мен, в сравнение с филма на Дани Бойл. Да не говорим, че в драматургичен план лентата, снимана по сценарий на Саймън Бюфой /”Време за мъже”/ завива доста встрани от сюжетната концепция на литературния първоизточник, вкарвайки го в “задънената улица” на стандартен холивудски мафиотски трилър. Давам си сметка, че става въпрос за “адаптиран сценарий” /не за буквална екранизация/, но не ми се иска да оправдавам доказалите силата си в британското кино Бойл и Бюфой заради това, че сляпо са се вписали в тенденцията на американската муви-индустрия към клишираност и драматургично опростенчество. В този ред на мисли най-малкото, което мога да им простя, е не само елементаризирането на романовия сюжет. По-отчайващо е буквалното окастряне на такива колоритни персонажи като отец Тимоти, който приютява и отглежда Рам /главата “Бремето на свещеника”/, или на Нилима Кумари – боливудската актриса, изживяваща и изгаряща до смърт в изпипаната като по индийски филм мелодрама на собствения си живот /главата “Кралицата на трагедията”/. Развитието и развръзката в романа на Сваруп също са доста по-неочаквани и стратегически обиграни в сравнение с тези на така прехваления филм на Бойл/Бюфоа.
Така че, ако ви се гледа зрелищно кино, вижте лентата /поне това, което не мога да й отрека, е перфектната операторска работа и монтаж/. Но ако искате да бъдете не само забавляващи се, но и трезвомислещи кинозрители, във ваш интерес е внимателно да прелистите романа на Викас Сваруп! Повярвайте ми, ще преживеете едно истинско литературно приключение!
Цветомир Цанков, Хеликон – Габрово
