Книгата не е менте, всички мисли са на Ницше, но са "подредени" от сестра му и Peter Gast, но това издание на български е пълно с грешки!!! - най-вече лош превод, но и доста редакторски, всъщност едва ли е била редактирана.
Воля за власт
Автор: Фридрих Ницше
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 728 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 894 грама |
| Размери | 21x15 |
| ISBN | 9789540900735 |
| Баркод | 9789540900735 |
| Категории | Философски направления, Философия, Хуманитарни науки, Книги |
Книгата включва един от най-фудаменталните трудове на немския философ, създал теорията за "свръхчовека" и култа към "волята за власт" като първична движеща сила на човешката история. Неговите трудове оказват значително влияние върху философската мисъл (философията на живота, прагматизма, екзистенциализма, Бергсон).
Ключови думи: Вдъхновение за пролет, Власт, Законите на властта
Книгата е менте и нямам предвид евтината хартия, върху която е отпечатана. Сякаш Ницше не е бил омърсяван достатъчно през годините. По-добре да бяха издали дневниците му или нещо друго за него.
А това, че книгата е про-нацистка мистификация, съставено от сестра му, анти-семитка, някъде пише ли го? Щото аз не виждам ...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Немски философ, критик на своето време и великите си предходници във философията - Платон, Кант, Хегел.
Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.
Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.
Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)
Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.
Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.
Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)
