Феридун Заимоглу е роден през 1964 г. в анадолското градче Болу. Живее в Германия от 35 години. Следва изкуство и медицина в Кил, където и до момента работи като писател, сценарист и журналист. За творчеството си е отличен с редица литературни награди.
В романа си „Лейла” той описва трагедиите, нещастията и борбата за живот на своите герои от първата половина на двадесети век в Турция. През погледа на малката Лейла Феридун Заимоглу разказва трогателната и впечатляваща история на турско семейство от Анадола. Това е разказ за властта на една религия, за ежедневната злоупотреба на мъжете с нея и за лутанията на мюсюлманското общество между традиционното и модерното.
Лейла е най-малката дъщеря в голямо семейство, където деспотичният й баща властва с желязна ръка над съпругата и децата си. Останал без работа, той се опитва да си стъпи на краката, захващайки се с какви ли не съмнителни сделки. След безуспешния си опит да се преборят с тиранията вкъщи братята на Лейла тръгват по свой собствен път, а сестрите й остават в очакване на мъжа, който ще бъде избран за техен жених, и не спират да вярват в голямата любов. Малката Лейла успява да си извоюва малки свободи, който бързо са й отнети, когато става жена.
Едничката цел на всички е да се откопчат от задушаващата бедност и ограниченията. Единственият начин за това е да се поеме на Запад.
Един ден Лейла попада по следите на мрачна семейна тайна...
Има ли изход от вътрешната борба между предаността към семейството и религията и копнежа за лична свобода и щастие?

“Лейла” е най-амбициозната творба на Феридун Заимоглу, който изравя темата за романа от живота и съдбата на поколението на своите родители – цяло поколение жени, които живеят на ръба между подчинение и бунт, и всичко това, предадено по един впечатляващ начин.”
“През погледа на Лейла, читателят добива пълна представа за Турция такава, каквато е била през 50-те и 60-те години на миналия век – свят, в който целомъдрието, суеверията и забраните във възпитанието, диктуват детството и младостта.”
“Феридун Заимоглу придава лице на едно цяло поколение жени, които са били забравени, защото изглеждат незначителни и смирени, но в същото време са силни и обичат живота.”
Оливър Ян