Преди повече от двадесет години написах две книги - „Към върховете" и „Зовът на върховете". Претърпяха по две издания и се изчерпаха много бързо - значи са се харесали на читателя. Не се опитвам да кажа, че съм направил нещо особено - не съм писател, тогава просто описах алпийските си прояви и преживявания. Те изпълваха живота ми и този на другите около мен. Днес пак сме си същите, само дето годините са ни множко и редиците ни пооредяха, а жаждата за подвизи и надпревара ни е напуснала. Срещаме се от време на време. Живеем със спомените, радваме се на успехите на младите. Всичко някак ни изглежда по-различно от тогава. Ще ми се да разбера как това, което се е променило, мога да съпоставя с моя път в планините и знам - всичко върви напред във времето.
Иска ми се и да покажа, че алпинизмът не е само спортна дейност, а дава на човека нещо много повече, което той неусетно влага в своето всекидневие, а то му помага да преодолява трудностите.
Неизбежно ползвам написаното в предишните си книги, но това не е тяхно преработено издание. Преосмислям много моменти и ги усещам по-различно, защото преживяното ме е направило може би по-мъдър.
Авторът