* * *

Все по-ясно виждам онова,
което не е пред очите ми,
разбирам смисъла му
без да има образ.
Мога да прочета думите,
преди да съм изписал с букви
лицата им изящни,
да потъна в морето на плача
или да се изгубя в храстите на радостта
от нещо,
което не е започнало,
да бъда във Париж, Сидней или Токио
без да помръдна нозете си
от земята,
върху която съм поникнал...
Не се страхувам от нещата, в които не вярвам!
Чувам безшумното ромолене
от изтичането на дните -
така прилича на птица,
така прилича на обич,
на оплаквачка...