Стилът на Суифт е изключително въздействащ. Ирландската действителност от 18 век оживява пред читателя. Паралелите с днешното положение на България са поразителни. Поредния пример за това, че значимата литература е огледало на общочовешки проблеми. Любопитен факт е, че Суифт споменава факта, че ирландците произлизат от скитите, което май и досега го има в техните учебници по история .Удоволствие е да се чете този автор.
Ирландски истории
Автор: Джонатан Суифт
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Vip Classics |
| Брой страници | 286 |
| Година на издаване | 2007 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 785 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9549185966 |
| Баркод | 9549185966 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Ирландски истории" се включват в много учебни литературни програми като пример за ранна модерна западна сатира. Те също се използват като изключетелен пример при запознаване с концепцията и употребата на език, основан на доводи. Мотивите на Суифт да ги напише били сложни. Дълбоко в себе си той се чувствал като изгнаник в Ирландия, докато в същото време предпочитал да бъде в Англия, и личното му усещане за злините, които преживял в ръцете на англичаните, само засилвало яростта, която изпитвал от начина, по който Англия злоупотребявала с Ирландия. Той живял в една Ирландия, която била колония - политически, военно и икономически зависима от Англия. Очевидно било в интерес на Англия да оставя нещата да продължават каквито винаги са били - една слаба Ирландия не би могла да бъде заплаха, а мерките, които я държали слаба, били изключително доходоносни за Англия.
Суифт бил разгневен от пасивността на ирландския народ, който бил дотолкова свикнал със ситуацията, че изглеждал неспособен да направи каквото и да е усилие да я промени. Ирландският парламент отхвърлил голям брой сериозно направени от Суифт предложения, които биха поставили началото на поправяне на съществуващото положение.
"Ирландски истории" са изпълнена с погнуса пародия на собстве-ните сериозно направени предложения на Суифт и едновременно с това яростна присъда, произнесена над експлоататорите англичани и експлоатираните ирландци. Като реторика тя е изключително изтънчена, изискваща от нас едновременно да приемем и отхвърлим поставеното в началото предложение. Зад "Ирландски истории" стои един побеснял и сардоничен Суифт, който пита и двете страни дали цялата работа не е просто въпрос на степенуване; въпрос до каква степен едно човешко създание - манипулатор или манипулиран - може да бъде обезчовечено. Политическите памфлети и сатири на Суифт, в които той защитава интересите на своята църква, класа и страна от онова, което все по-често се възприемало като английски колониализъм, го направили невероятно популярен към края на живота му. Той бил идолизи-ран от хората и след смъртта си се превърнал в национален герой, но най-важното, той бил приеман като водач на нацията, какъвто реално, макар и в по-тесни рамки, наистина бил.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Джонатан Суифт (Jonathan Swift) е английско-ирландски писател и журналист.Роден е през 1667 г. Учи и завършва Тринити Колидж на Дъблинския университет (1682-1688 г.) Работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат Сър Уилиам Темпъл. Суифт става свещеник през 1695 г., доктор по богословие и викарий в Ларакол (Ирландия) през 1701 г.
Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697 г.) — жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение.
Писал е и под много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф (Isaac Bickerstaff).
Джонатан Суифт умира на 18 октомври 1745 г.
Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697 г.) — жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение.
Писал е и под много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф (Isaac Bickerstaff).
Джонатан Суифт умира на 18 октомври 1745 г.
