Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Отдавна се докоснах до есеестичния стил на Исак Паси и толкова ми допадна, че изчетох повечето излезли от печат негови книги. Във „Френски мислители“ са включени моралисти, просветители, реалисти и провидци в лицето на Анри Бергсон.

В началото Паси прави портрет на създателя на есето – Мишел дьо Монтен.

За труда си „Опити“  Монтен споделя: „Не толкова аз създадох книгата, колкото тя създаваше мене; това е книга, неотделима от своя автор; мое собствено занимание и част от живот ми. „

Всъщност що се отнася до моралистите можем да свържем всеки от тях с труда, който пише, като негово описание (портрет) и проблема, с която се занимава. Така Ларошфуко е преди всичко „Максими”, Лабрюер  е „Характери”, Паскал го свързваме с „Мисли”.

Но освен имената, които малко или много ги свързваме с философските дисциплини, Паси разглежда живота и приноса на мислители, намерили дом в областта на други науки. Така в моралистите влиза Никола Баоло-Депрео, известен с „Поетическо изкуство“, в реалистите, както доста от вас биха се досетили щом става въпрос за реализъм и Франция, за Балзак, също така е включен Густав Льобон – към малката му книжка „Психология на тълпите“ и до днес има голям интерес и постоянно правят допечатки на изданието. От просветителите Волтер и Шамфор са доста по-известни от включения също в раздела Люк дьо Клапие Вовнарг. Той заслужава внимание, разглежда максимата като синтез: „Максимата постига възможния интелектуален максимум във възможния словесен минимум”.

Този сборник от Паси, включващ умовете на Франция от различни периоди, е подходящо четиво за живо ангажирани, професионално и учащи такава материя хора. Но той може да обогати всеки читател, който е достатъчно любознателен и напредничав, за да разчупи сам границите на своето знание и интелект.