Понятието Тъмни векове се прилага за византийските VII и VIII век по аналогия със Западна Европа през ранното средновековие. Някои прилики действително съществуват - мащабните териториални промени, настаняването на нови "варварски" народи на бившите имперски територии, изменените параметри на градския и социален живот. За разлика от Западна Европа обаче, Византия запазва политическия континюитет и това е добре известен факт. Някои изследователи обявиха Тъмните векове за исторически мит. Други продължават да го поддържат, ръководени от своите възгледи или от инерцията. В настоящата книга аз ще се опитам да очертая основните насоки в политическото, стопанското, културното и религиозното развитие на византийското общество и държава през този период. В хода на изложението аз ще "отскачам" и до земите, които са били част от империята, но по стечение на обстоятелствата са попаднали под арабска, българска или някаква друга власт, ръководен от идеята, че поне за интересуващото ни време там продължават развитието си някои тенденции, заложени от преди. Дори в загубените за империята земи на Балканите, където ударът върху късноантичния политически и стопански модел е най-голям, се наблюдават явления, които не са съвсем несъпоставими с това, което става в останалите под византийска власт земи. Така понятието Византия ще придобие един по-общ стопански и културно-религиозен смисъл, който излиза извън тесните вече политически граници на империята.