Душевна болест и психология
Автор: Мишел Фуко
| Издател | Критика и хуманизъм |
| Брой страници | 136 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 180 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9545871172 |
| Баркод | 9545871172 |
| Категории | Психология. Направления и теории, Психология, Хуманитарни науки, Книги |
"Ако определянето на психологическата болест и психологическото здраве изглежда толкова трудно, то дали причината не е в това, че напразно се опитват масово да прилагат към тях понятия, предназначени за соматичната медицина?... Отвъд душевната патология и органичната патология съществува една обща и абстрактна патология, която господства и над двете, като им налага - подобно на множество предразсъдъци - едни и същи понятия и им посочва -подобно на множество постулати - едни и същи методи. Ние бихме искали да покажем, че коренът на душевната патология не трябва да бъде търсен в някаква "метапатология", а в определено, исторически ситуиране отношение на човека към лудия човек и към истинския човек...
Нужно е следователно, вярвайки на самия човек, а не на абстракциите относно болестта, да анализираме спецификата на душевната болест, да потърсим конкретните форми, каквито е могла да и посочи психологията; после да определим условията, направили възможен този странен статут на лудостта - душевна болест, несводима към каквато и да било болест. На тези въпроси се стремят да отговорят двете части на тази книга:
1. Психологическите измерения на душевната болест;
2. Психопатологията като факт на цивилизацията."
М. Фуко
На 80-годишнината от рождението на Фуко (1926-1984) посвещаваме това издание - хронологично първата му монография и последната оставала досега непреведена на български език негова книга.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Пол-Мишел Фуко е роден на 15 октомври 1926 г. в гр. Поатие, умира през 1984 г. Завършва висшата нормална школа в Париж (1946-1951). Още през 1951 г. взема диплома по психология от Института по психология и започва своята преподавателска дейност като психолог. През 1952 г., след като продължава да специализира в същия институт, получава и диплома по психопатология.
Фуко е преподавал в редица университети както във Франция и Европа (Варшава, Упсала, Хамбург), така и в САЩ. От 1970 г. е редовен преподавател в Колеж дьо Франс.
На български език са преведени следните книги на Фуко: Думите и нещата (прев. Веселин Цветков, Наука и изкуство, С., 1992); Генеалогия на модерността, 1992 (антология); История на сексуалността, т.1-3, 1993-1994; История на лудостта в класическата епоха, 1996; Археология на знанието, 1996; Власт, 1997 (антология); Надзор и наказание, 1998; Анормалните, 2000.
Във времето творчеството на Фуко може да бъде представено в последователността на разработваните от него три основни теоретични „полета\" - „археологията на знанието\" през 60-те години, „генеалогията на властта\" през 70-те години и „естетиката на съществуването\" през 80-те.
Генеративната идея от първия период е, че историята на културата се формира от епистемични структури, епистеми, действащи на нивото на несъзнаваното и същевременно качествено определящи различните области на знанието. Културите се типологизират именно на основата на епистемите, които историкът извежда въз основата на определени дискурсивни практики. Когато говори за епистеми, Фуко има предвид системата на всички отношения, съществуващи в дадена епоха между различни области на знанието. Имат се предвид факти като например, че математиката на определен етап е започнала да се използва за физически изследвания, че лингвистиката или семиологията е използвана от биологията за генетичната формула, че еволюционната теория става модел за историци, психолози и социолози през XIX век. Теорията, изучаваща тези дискурси и епистеми, Фуко нарича археология на знанието. Използването на самия термин археология подсказва, че не става въпрос за прогреса или непрекъснатостта на историята, а за съществуването на дискретно утвърждаващи се и преминаващи епистеми.
