Френската революция, която Фюре пише през 60-те години заедно с Дени Рише, бележи обрат в изследванията по темата. Атакувана остро от привържениците на якобинската традиция, днес тя се е превърнала в безспорна историографска класика. Основният въпрос, който Фюре поставя, е този за множеството от политически форми проявили се през революцията: конституционна монархия, терористична диктатура, парламентарна република и накрая -демократичен цезаризъм. Тези форми са резултат от различните революции, които намират място в недрата на Голямата революция - тези на елитите, на селяните и на дребните градски маси.

Книгата изразява една, преди всичко, културологична и политическа, а не толкова икономическа и социална интерпретация на събитията. Изданието е насочено към историци, социолози, политолози, политици и към всички, които се опитват да разберат сложните проблеми на съвременния свят, защото без да познаваме смисъла на Френската революция, дълбоката същност на процесите които ни заобикалят ще остане тайна за нас.