Не харесвам притворната склонност
да кръстосвате хладно ръце,
ни спокойната, уж тиха скромност,
срамежливото плахо лице.

От роман на Тургенев сте сякаш донесена,
тъй надменна сте, толкова нежна и чиста.
Има нещо у вас и безбурно, и есенно
от алеята, тънеща в листи златисти.

И на нищичко няма да хванете вяра,
без да сметнете, да го сложите на кантара.
Нито някога някъде ще отидете,
без на картата пътя да видите.

Чужд ловецът безумен за вас ще остане,
който, спрял на високата гола скала,
страда истински или от радост пиян е
и направо към слънцето праща стрела.