Естетическа теория
Автор: Теодор Адорно
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Агата-А |
| Брой страници | 526 |
| Година на издаване | 2002 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 465 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9545400285 |
| Баркод | 9545400285 |
| Категории | Философски науки, Философия, Хуманитарни науки, Книги |
"В това, което се нарича философия на изкуството, обикновено липсва едно от двете: или философията, или изкуството." Тази мисъл на Фридрих Шлегел е трябвало да послужи за мото на "Естетическа теори"- фундаменталната естетическа теория, писана през XX век.
"Има зрънце истина във вярата, че неизменно всичко е все още тук. В клавиатурата на всяко едно пиано е скрита една цяла Апасионата, композиторът просто трябва да я извлече, но за това очевидно е необходимо пианото да е на Бетовен."
Т. Адорно
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Теодор Визенгрунд Адорно (1903-1969) - философ, социолог, музиколог - е един от най-значимите представители на критическата социална теория, развивана от Франкфуртската школа. Наред с Лудвиг Витгенщайн и Мартин Хайдегер допринася за радикалния прелом във философията през XX век. Изключителен познавач на модерното изкуство, особено на музиката. Разбиранията му са повлияни от Валтер Бенямин, с когото са приятели, и от Албан Берг, при когото учи композиране. Автор на "Диалектика на Просвещението" (в съавторство с Макс Хоркхаймер), Негативна диалектика и др. Естетическа теория е посмъртната му книга. Според Адорно изкуството е единственото средство, с което може да се разкрие и пречупи наложеното с помощта на разума господство върху природата и обществото. То е форма на мисленето и на езика, която позволява осъзнаване на половинчатата рационалност на "логиката на тъждеството" и която с радикалността си дава шанс и запазва опита от особеното, от "нетъждественото".
