Франция дълго време е минавала за страна на жените. Същевременно тя има репутацията на страна с твърде скромен феминизъм, закъснял да се възползва от своите завоевания както в други страни. Откъде идва този боязън, тази нерешителност? И защо дискурсът на екстремисткия феминизъм намира такъв слаб отзвук във Франция?
Именно този парадокс изследва книгата на Мона Озуф, търсейки да чуе и да накара на бъде чута "думата на жените", органично вплетена във "френското своеобразие", като същностен елемент от френската национална идентичност. Историята на жените във Франция и тяхната борба за еманципация с мъжете е представена като специфична характеристика от формирането и развитието на френската демократична нация и нейните социални и политически институции. Откъдето и онова противопоставяне на радикалните феминистки движения в другите страни, особено в Съединените щати, за което авторката бива упреквана многократно на разгърналите се дискусии след появата на книгата.