Стъклената планина, която се явява в сънищата на главния герой, е много сполучлива алегория на небитието. Тя е светът на мъртвите, които ни напомнят, че и ние ще бъдем като тях; че смисълът на живота е да бъдем човеци и да потискаме порочността, която е в човешката ни природа. Рано или късно всичко се плаща на този свят, всичко е карма, от която човек не може да избяга и не може да надмогне, тя е обективно заложена в човешката същност.