Западът произвежда теория, а Изтокът - факти. Не ми е изестно някой да се е ангажирал експлицитно с тази провокативна теза, но тя прозира имплицитно в логиката на впечатляващ брой научни форуми, на които западни изследователи въвеждат понятия и теории, а източни - конкретни случаи, за да ги илюстрират, потвърдят, опровергаят. Един впечатляващ по своя обхват и многоаспектност дебат е озаглавен "Западна политичека теория и етнически отношения в Източна Европа" (Кymlicka and Opalsky 2001).
Новата поредица Миграционни и бежански изследвания не се стреми към революционни поврати, още по-малко към възпроизводство на съществуващи дисбаланси. Нейната цел е и по-конкретна, и по-конструктивна: да допринесе за запълване на значителната теоретична ниша на изследванията на имиграцията и емиграцията. У нас както научният, така и политическият дискурс създават "списък на чакащите": на първо място, изграждането на най-продаваемия политически продукт - българския етнически модел; на второ - мултикултурната радост от разнообразието на малките, интегрирани, непроблемни малцинства; на трето - задълбочаващия се проблем с интеграцията на ромите; и на четвърто, далеч зад първите три, новият феномен на имиграцията.
Анна Кръстева