ОТВЪД ЩЕ ТЕ ДОЧАКАМ
Отвъд ще те дочакам
в костюма, който не облякох никога
с достойнството, което не запазих
с победата, която никога не извоювах.

Отвъд ще те дочакам
и ще помоля
за ръката ти отново
преди да заръмя с дъжда
и да отмия
спомена за себе си.


ОЩЕ ЛИ
още ли
Слънцето пада зад старата топола
и се плъзва по профила на моя град?
Зарево първо,
сетне сумрак
върху който аз съм само драска.

Още ли
денят има смисъл -
ден, в който живееш с предишното.
В началото с безразличие,
сетне разкъсван
и накрая възроптал срещу себе си.


ПРИЯТЕЛИТЕ МИ
Приятелите ми
трошици разпилени по далечни пътища.
А човката на времето
след нас
кълве.