Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Къде си?” е втората книга в писателската кариера на Марк Леви, която излиза на френски през 2001. Три години по-късно тя е издадена и на български. А през 2007 г. е заснет и телевизионен сериал по нея. Самият автор Марк Леви е един от най-четените в Европа.
Сюжетът е непредвидим, действието се развива толкова плавно и умерено, без да отегчава с мудност и излишни детайли. Така в рамките на 230 страници Леви успява да разаже за преживяванията на наколко души в период от няколко десетилетия и да създаде една изключителна картина на живота във всичките му измерения. И най-вече на любовта – онази между влюбените, между приятелите, между непознати, меджу спасител и спасен, между родители и деца. Любовта, която се страхува и бяга; любовта, която отстоява себе си, въпреки всичко; любовта, която е плаха, но устремена; любовта, която прощава и приема.
И докато с годините броят на безпощадните урагани в света расте, героите Сюзан, Филип, Мери, Лиза и Томас също се оказват в центъра на буря, която изцяло ги променя. Накрая оцеляват само тези, които остават заедно, осъзнали за какво си струва да се живее.
„Не знам дали достойнството ги кара да изглеждат толкова красиви. Работата тук е по-различна от тази, свързана с подпомагане на населението, станало жертва на военни конфликти. Тук мръсната война се води с вятъра и с дъжда. Тук няма добри или лоши, няма партии, нито каузи, има само човечност сред една неимоверна мъка. Единствено техният кураж възражда живота сред пепелта на невъзможната надежда. Мисля, че това ме кара да ги обичам толкова много, заради това ги уважавам толкова много. Бях дошла тук, считайки ги за жертви, а те всеки миг от моето пребиваване ми показват, че са нещо съвсем различно, давайки ми много повече, отколкото аз на тях. В Монтклеър животът ми нямаше да има смисъл, с други думи, нямаше да знам какво да правя с него. Самотата поражда нетърпение, а нетърпението убива невинността.“