Имаме болезнена нужда от обективен оптимизъм.

Имаме нужда от прагматичен патриотизъм, който разчита много повече на осъзнатост и отговорност, вместо на високопарно и битово биене на тъпана на българщината.

Имаме какво да покажем.

Имаме какво да предложим.

Имаме с какво да се похвалим.

Имаме какво да преживеем.

Не за някого отвън. А за нас самите.

Тази книга не цели да просълзи масите и да вдигне още една революция. Нито да ни въздигне, нито да ни принизи. Не създава идеали. Тя просто насочва внимание към добрите примери около нас – постигнати, а не заварени или подарени. Тези примери са реални и в тях няма нищо абстрактно. Те правят живота ни по-качествен и удобен. Те са навсякъде около нас и много от тях консумираме със самото си присъствие в нашето отечество. Моята скромна задача е само да ви ги покажа, припомня и подчертая.