Едно писмо с колкото изненадващо, толкова и вълнуващо съдържание отваря за Матей Висарион травмите от миналото. Едно пътуване към себе си – в което палачите и жертвите, безразсъдството и мъдростта, загадките и изповедите, носталгията и надеждата се смесват в поредица от събития, които приковават вниманието на читателя до последната страница – , което ни подсказва, че ако раните не се отворят повторно, никога няма да бъдат излекувани.

Висарион („Немчугата“) е о.з. генерал от Секуритате, незаконен син на немски войник, пребивавал за кратко в Румъния по пътя към Източния фронт. През годините периодически получава писма от баща си, който по някакъв начин е узнал за съществуването му.

Романът започва с получаването на поредното писмо, което този път се оказва разменено: става ясно, че немският войник има и друг син, който свири на виолончело и живее в къща до гарата с ангел на фасадата.

Така започва издирването на брата, на фона на което се смесват спомените на Матей, но и реални събития от историята на следвоенна Румъния: Протестите в Брашов през 1987 г,. декемврийските събития от 1989 г.(Революцията), и протестът на Румънската полиция през 2010 г. Матей взема пряко участие във всички тези митинги: потушава протеста в Брашов, координира действията на Секуритате през декември 1989 г. и, вече пенсионер, ръководи и инструктира своя екип през 2010 г. (Това е прословутият протест, по време на който полицаите окупират Президентския дворец, започват да хвърлят фуражките си през оградата и да скандират, че Президентът е „долен помияр“.)

 Ярките персонажи и мащабното действие, обхващащо целия период на следвоенна Румъния, правят така, че по един или друг начин читателят открива себе си в героите и обстоятелствата, при които те са принудени да действат или да се отдадат на комично-горчиви размисли. С мощните изразни средства на литературата романът допълва двусмислената, изпълнена с противоречия и при всички положения недоразказана история на румънския комунизъм и посткомунизъм.