Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Орхан Памук е авторът, който “в изследването на меланхоличната душа на своя роден град разкрива нови символи на сблъсъка и взаимовръзките между културите”. Тази формулировка на Академията, присъдила Нобеловата награда за литература на Памук преди три години, фокусира вниманието ни  върху романа “Истанбул”.
    Това е творба, в която авторът се прекланя пред красотата на градските пейзажи, пред магичното море на Босфора, пред архитектурните забележителности и паметници от отминали епохи. Същевременно Памук не пропуска да разкритикува мизерията, и пустотата в душите на хората, които, затворили се в собствената си тъга, се примиряват с нелеката си съдба.
    Тъгата, меланхолията формират местния манталитет, в който е заложено едно почти трагическо чувство за обреченост. Именно това според Памук поражда житейската драма на всеки един истанбулчанин, и в този смисъл авторът се оказва също обладан от носталгия - по отминалото детство и младост, по спокойното битие на града от преди половин век.
    Памук брилянтно съумява да опоетизира своя живот,  но за да не рискува да попадне в клопката на прекаляването с личния сантимент, той се насочва към искрено лирическо преклонение пред родния град, пред историята и развитието на Истанбул. Авторът най-вече се възхищава обаче на хората на изкуството, пресъздавали различните лица на Истанбул през миналите векове. В книгата присъстват и гравюрите на Мелинг, и “колекцията от факти и чудатости” на енциклопедиста Решат Кочу, и писмописците на града като Ахмед Расим, както дори и Гюстав Флобер със своите писма /и своя... сифилис/. Художествените артефакти, които Памук внедрява в страниците на своя роман, присъстват живо, обиграни са не само с невероятна ерудиция, но и с леко иронични отсенки. Тези “творби в творбата” са важни за Памук, защото доказват тезата, че Истанбул е истински космополитно място, град с глобална мисия, съумял да заличи разделението Изток-Запад.
    В културното многообразие, но и в местната колоритност на Истанбул, се прокрадва онази тъга, която ни пречиства като читатели и ни обогатява душевно. А това е основна мисия на истински талантливите писатели – а според мен Орхан Памук е именно такъв. И с основание получи своята Нобелова премия!