Страхотна книга! Книга, която не може да бъде осмислена от всеки. Дълбока и тежка, наистина, но тъкмо тук се крие майсторството на Орхан Памук. Авторът не се фокусира само върху един плосък сюжет, а те въвлича в безкрайна панорама от детайли. Ако търсите сладникав любовен роман, определено "Черна книга" няма да ви впечатли.
Черна книга
Автор: Орхан Памук
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Еднорог |
| Брой страници | 558 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 432 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9543650098 |
| Баркод | 9543650098 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Един мъж търси изчезналата си жена, лутайки се като загубена душа между съня и спомена; загадъчният и меланхоличен Истанбул се преплита с пейзажа на собствения му живот и бавно разкрива многовековните си тайни. Опитвайки се да подреди мозайката на битието, Галип преминава от приказка в приказка. Духът му блуждае между съвременни и прастари загадки, пред него се отварят нови и нови врати към многоликата човешка същност и скритата в нашия свят втора вселена. В тази книга на тайни и знаци човек застава срещу огледалния си двойник и неусетно тръгва да търси и своята душа по вечния път към светлината.
"Орхан Памук разказва като Шехерезада."
Ню Йорк Таймс
Не ми хареса. Много труден, направо неприятен за четене стил, повествованието е утежнено с безброй подробности, непрекъснато скача от тема на тема, изобилства с разни отнесени, поне според мен, разсъждения... Подходих с големи очаквания към автора, които обаче не се оправдаха.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Размислите върху тази книга като че ли изискват по-изтънчена игра на въображението от страна на читателя. Започвайки да четем творбата, плавно се оказваме унесени в хипнотичен речеви поток, където думите се леят гладко, като на сън. В този сън образите са черно-бели, но неимоверно живи. А случващото е толкова истинно и красиво, че дори и кошмарите са култивирани и не изглеждат страховито. Това е сън, за който копнеем толкова много, че в своето случване усещаме как бързо ни се е изплъзнал от обострено-приспаните ни сетива. Така в реалността ни се изплъзва и животът, който в битието си на отминалост става сън. Сън, сънуван приживе и от самите нас, и от другите...
Един от персонажите в “Черната книга” на Орхан Памук е убеден, че “нищо няма да се промени, ако докажеш, че животът ни е сън, сънуван от други”. Защото другостта на собственото ни битие – битие насън/наяве – е онова константно огледало, в което се сблъскваме с реалните си същности, с това, което всъщност са нашите измами, лъжи, грехове. Другостта на собственото ни битие не подлежи на трансформация, тя е болезнена, именно защото е твърде истинна и достижима, и убива това, което всъщност си мислим, че сме. Оттук произтича екзистенциалната същина на болката на загубилия своята Рюя /тур. “сън”/ Галил, оттук тръгва и драмата на извечното страдание на човека в стремежа му да избяга от другостта и да остане в илюзорността на своето идеализирано битие.
Мъката, която пронизва цялостно творчеството на Орхан Памук, като че ли именно в “Черна книга” е най-”черна”, и дълбоко изпълва читателя с песимизъм, но и с вяра в достойнството да живеем. Да живеем, макар и това да е живот в “странна самота”, която идва след като “мъката ни нападне подобно на кошмар”, но и която ни обединява в глобален план, като човеци, на които нищо човешко не им е чуждо.
Един от персонажите в “Черната книга” на Орхан Памук е убеден, че “нищо няма да се промени, ако докажеш, че животът ни е сън, сънуван от други”. Защото другостта на собственото ни битие – битие насън/наяве – е онова константно огледало, в което се сблъскваме с реалните си същности, с това, което всъщност са нашите измами, лъжи, грехове. Другостта на собственото ни битие не подлежи на трансформация, тя е болезнена, именно защото е твърде истинна и достижима, и убива това, което всъщност си мислим, че сме. Оттук произтича екзистенциалната същина на болката на загубилия своята Рюя /тур. “сън”/ Галил, оттук тръгва и драмата на извечното страдание на човека в стремежа му да избяга от другостта и да остане в илюзорността на своето идеализирано битие.
Мъката, която пронизва цялостно творчеството на Орхан Памук, като че ли именно в “Черна книга” е най-”черна”, и дълбоко изпълва читателя с песимизъм, но и с вяра в достойнството да живеем. Да живеем, макар и това да е живот в “странна самота”, която идва след като “мъката ни нападне подобно на кошмар”, но и която ни обединява в глобален план, като човеци, на които нищо човешко не им е чуждо.
Цветомир Цанков, Хеликон – Габрово
Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Университета Колумбия в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
На 12 октомври 2006 е награден с Нобелова награда за литература.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
На 12 октомври 2006 е награден с Нобелова награда за литература.
