Прекрасна книга!
Птиците умират сами
Автор: Колийн Маккълоу
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Бард |
| Преводач | Мариана Екимова-Мелнишка |
| Брой страници | 576 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 495 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Най-брилянтната сага на всички времена!
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.
Ключови думи: Красиви любовни истории, Силните жени, Любовта е романтика, Думи, написани от жена, Когато пишат дамите, Велики любовни истории, 16 август - Ден на думите "Обичам те!", Семейни саги, Любими женски образи
Не помня колко пъти съм препрочитала тази невероятна история,посветена на най-великото чувство на света-любовта,онази голяма,изпепеляваща любов,без която животът няма смисъл!Съжалявам онези,които не са се докоснали до невероятния талант на Колийн Маккълоу,до изумителния начин,по който рисува природата и природните стихии,до нежността и силата,с които описва любовта!
Съжалявам, но това беше голямо разочарование. Повърхностни герои от началото до края, не се разбира кой защо е такъв, какъвто е, от самото начало започваме с героинята Меги, която всички харесват заради косата й и чак след като тя се жени виждаме първи признаци на характер, който е абсолютно неочакван. Същото наблюдаваме в развитието на следващите герои. Смъртта е често пъти необяснима, нямаме морални изводи, някои семейни отношения между близки роднини се появяват едва на края на книгата и то като похват, с който трябва набързо да се обясни защо героят е действал така през последните 500 страници, което е претупване и съвсем антинатурално. Има още много какво да кажа, но изводът е: необяснимо поведение на безхарактерни герои, без морални изводи, с незадълбочени душевни терзание на нивото: обича ме, не ме обича. Разочарована съм.
Прекрасна книга-за амбицията и силата на любовта!
Невероятна книга. Класика за Австралия. Напомня за "Брулени хълмове".
Тази книга наистина успя да ме развълнува. Събрала е в себе си всичко - любов, омраза, болка, живот, смърт, щастие, самота ...
Ако не сте я чели горещо ви я препоръчвам!
Страхотна книга! Невероятно затрогваща история за една любов, забранена от Бога и от хората, но все пак вечна.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Колийн Маккълоу е австралийска писателка, автор на няколко романа със световна известност, както и на една от най-четените саги в света - "Птиците умират сами".
Трепетите на отец Ралф Дебрикасар и Меги Клиърли са типична история за невъзможната любов - заглавието насочва именно към тази обреченост. Той е мъж, отдаден на църквата, за него Бог е на първо място, а на младата дама сърцето й бие с мисълта само за един мъж. У двамата се заражда неочаквана, пламенна и страстна любов, колкото невъзможна, толкова и привличаща. Тази тяхна непозволена любов дава своя плод, който е пълно копие на баща си, и също като него отдава живота си на църквата.
Заглавието е и една препратка към легендата за митична птица, която през целия си живот търси най-подходящото бодливо дърво и когато го намери, пронизва себе си и умирайки, пее най-прекрасните си песни. Прекрасна история, която може да бъде препрочитана многократно.
Теодора Костадинова, Хеликон Пловдив - Център
„Птичката с тръна в гърдите си следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в гърдите си, в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние, когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим...”
Мери Карсън, собственичка на голяма овцевъдна ферма, се влюбва в енорийския свещеник Ралф де Брикасар, точно когато той се увлича по нейната племенница - Меги Клиъри. Когато той не отвръща на чувствата й, Мери се зарича да промени съдбата му - дори от гроба. След като става епископ в Рим, Ралф се завръща в Австралия, за да се срещне отново с Меги, независимо че и двамата знаят, че щастието им не може да продължи дълго. Години по-късно Дейн - детето от тяхната връзка, също става свещеник. Меги е огорчена, че и двамата мъже, които обича, избират църквата пред нея. Но една трагедия я принуждава да сключи мир с Ралф, семейството си и най-вече със себе си.
Мери Карсън, собственичка на голяма овцевъдна ферма, се влюбва в енорийския свещеник Ралф де Брикасар, точно когато той се увлича по нейната племенница - Меги Клиъри. Когато той не отвръща на чувствата й, Мери се зарича да промени съдбата му - дори от гроба. След като става епископ в Рим, Ралф се завръща в Австралия, за да се срещне отново с Меги, независимо че и двамата знаят, че щастието им не може да продължи дълго. Години по-късно Дейн - детето от тяхната връзка, също става свещеник. Меги е огорчена, че и двамата мъже, които обича, избират църквата пред нея. Но една трагедия я принуждава да сключи мир с Ралф, семейството си и най-вече със себе си.
Петя Георгиева, Хеликон - Пловдив
