Многообразието на виждания и интерпретации в юриспруденцията и в правната наука, натрупаният опит и научни достижения, фундаменталните и приложни знания, достигнати от класическата традиция в правното познание, вече могат да бъдат рефлексивно преосмислени и разкрити като непреходни ценности в контекста на новата парадигма на съвременното научно изследване, адекватно на уникалното съчетание на технологически, методологически, технически и научни достижения.