Що е телеологично-футуристична теория на референцията? Каква е конформистката теория на истината? Не лагерува ли философията на грешно място? Защо философите обичат думата „обрат“? Ще успее ли в крайна сметка античовешкият опит за обрат? С тези и с много други същностни въпроси се занимава загадъчният Тарко Снот-Алп в третата и последна книга от знаменития му сократически диалог „Философът, или как Меясу опита да стане Кингсли“. И тук, в третата част, отново си дават среща познатите от предишните две книги Жак Лакан, Жак Дерида, Мишел Фуко, Ричард Рорти, Ричард Докинс, Сократ и Чужденеца в ролята им на интенционални персонажи от авангардния жанр на теоретичната фикция. Удовлетворението от четенето на „Философът“ е гарантирано както за философите, така и за софистите. Така, посредством излизането от печат на български език вече и на третата книга от свръхнашумялата трилогия, ето че „Философът“ вече наистина „става“. Освен това се потвърждава и пропозицията на Платон от „Софистът“: „Станалото винаги е цяло.“