"Пред себе си читателят има един трактат, който човешкият ум може да определи като противоречащ на "здравата логика". Това вероятно е така, защото на логиката са необходими умствени "патерици" - т.н. "аксиоми" - твърдения, които без доказателства приемаме за вярни и които са в основата на всяка доказана "истина". За да проумеем написаното, редом с другите понятия, като "форма", елемент, "дантиен" и други, които насочват познавателния процес и отдаван са установени по смисъл и съдържание, се появява терминът "Сюан кун". Той не се среща в трактатите по даоска алхимия или цигун, а същевременно указва състояние, което можем да окачествим като "Нирвана" или "Върховна интуиция". Това е състояние, при което се изживява Единството на вселената в собственото тяло.

Твърдението, че "времето спира хода си" още един път ме кара да предложа осмисляне на термина "Сюан кун", което дуалното съзнание на четящия може да проумее. Няма да коментирам техниката за постигане на Сюан кун, която Ханжън детайлно е обяснил. По-скоро ще спра на проблема на осъзнаването. Той се появява там, че няма създадена представа за това състояние, или по-точно тя е доста мъглява. В даоските трактати се говори за трите същности - небе, земя и човек. В "Сборник от съчиненията за средата и хармонията" на Ли Дао-чун се казва, че позицията на небесата е горе, на земята - долу, а на човека - по средата. Той сам се хармонизира и трансформира."