Людзу тандзин — "Олтарна сутра" на Шестия патриарх Хуйнен (638-7I3) е един от главните канонични текстове на школата чан, първото значително произведение на китайските чан-будисти, заело след смъртта на Хуйнен доминиращо положение в китайския чан-будизъм.
В основата на текста са проповедите на Хуйнен, а също и беседи с ученици и светски последователи, гатхи и някои епизоди от живота му. Централно място в сутрата заема обосноваването на концепцията за "внезапното просветление", основополагаща за Южния клон на чанската школа. В основата на "внезапното просветление" Хуйнен се опира върху главните принципи на махаянската философия и особено върху централната концепция на будизма за "пустотата" (шунята). Според Хуйнен практиката на духовното усъвършенстване е необходима, тъй като привързаността на хората към илюзиите на собствения "Аз" е много силна и не може да изчезне от само себе си. Това обаче трябва да бъде своеобразна не-практика, в процеса на която човек не трябва съзнателно да се стреми към освобождаване от лъжливи мисли или към изчистване на собственото съзнание от замърсеност. За да се излезе извън рамките на всички дуалистични отношения и да се постигне пълно, истинско и окончателно просветление, човек трябва да практикува не-практиката, без да влага осъзнат стремеж към постигане на нещо или избавяне от нещо, като следва истинската си природа и разчита напълно на собствената си интуитивна мъдрост.