В "Движение" авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно време). Интуицията им да променят естествената последователност на Космоса е възпроизвела циклично повтаряща се история, пораждаща смисъла и движението.

Времето няма да стигне за всичко

Няма да успеем да бъдем свидетели
на всичко в света. Времето
няма да стигне за всичко.
Един по един ще бъдем отстранени от пътуването
затворници на дребните неща
с безполезното безумие на
сипещия се върху морето дъжд
(музика в асансьора
храна в самолета).
За нищо няма да стигне времето.
Жоао Луиш Барето Гимарайш

Жоао Луиш Барето Гимарайш (Порто, 1967) освен поет и преводач е лекар и преподавател по поезия в Университета на Порто. Първата си стихосбирка Има цигулки в племето издава през 1989 година. Следват Улица Тридесет и първи февруари (1991), Общи места (2000), Приземен етаж (2003), Последна светлина (2006), Времето напредва в срички (2019) и други. Книгите му са преведени в множество страни, сред които Испания, Франция, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Унгария, Мексико, Уругвай, Чили, САЩ. За стихосбирката си Средиземноморие (2016) печели Национална награда за поезия Антонио Рамош Роза, а книгата му Номад (2018) му носи наградата Стихосбирка на годината на известната верига книжарници в Португалия Бертран и също Литературна награда Армандо да Силва Карвальо. През 2022 година за цялостното си творчество печели една от най-големите португалски награди за поезия Песоа.