Реформи, национализъм, държавно-гражданско възпитание

Книгата хвърля поглед върху особеностите на българската образователна система в периода 1934 – 1939 г. В нея са разгледани възгледите за развитието на родната просвета на дясноавторитарните организации и политическия кръг „Звено“. Изследването разширява представите за просветните реформи, проведени след преврата на 19 май 1934 г., и обръща внимание върху идеологията на „новата държава“ в просветната област, която се опира на идеите на т. нар. творчески национализъм. Авторът на монографията отхвърля дългогодишните разбирания, че през втората половина на 30-те години на ХХ век в българското образование проникват фашистки, шовинистични и расистки идеи. Важна част от книгата заема представянето на конкретните стъпки на авторитарната държава за обучението на „новите граждани“ в училищната и извънучилищната среда. Обърнато е внимание на по-ярката националистическа посока на обучението и възпитанието на учениците при подготовката им да бъдат граждани с качества и добродетели, съответстващи на разбиранията на безпартийния авторитарен режим за силна национална държава.