Като участник в български и международни журита, който се е нагледал на какви ли не експерименти с форма и стил, смело мога да кажа: такъв роман у нас досега няма. В известна степен той се родее с "9.99 франка" на Фредерик Бегбеде и "Духlees" на Сергей Минаев, но и смело се отграничава от тях, излизайки от игровото начало и сърbирайки със завдно умение през темите на модерността.
На пръв поглед: изгубени устои, жива реч, в която разпознаваме вече състояли се диалози, псевдо хайлайф и неочаквано образован ъндърграунд, новоградски гейши и лица с разколебан пол, интелектуална забърканост и еклектика на убежденията.
Докато в един момент всичко не сублимира в панорама на най-уязвимото, нашата непрекъснато разпадаща се и наново конструираща се представа за това що е реалност. (Янчо Чолаков)