„Дървото на Фолкунгите“ е епичен исторически роман за магическия свят на викингите и великата шведска кралска династия.

„Дървото на Фолкунгите“ е най-монументалното произведение на Вернер фон Хейденстам, един от най-големите писатели на Швеция и лауреат на Нобеловата награда за литература. Великолепно написаният двутомен исторически роман пренася читателя в магическия и брутален свят на викингите и великата фамилия, която през XIII и XIV в. се превръща в кралска династия. Книгата излиза за пръв път в превод на български (пр. Росица Цветанова) и издание на „Персей“, в поредицата „Световна класика“, спечелила наградата „Златен лъв“ за проект с най-голяма обществена значимост. В изданието са включени и двата тома на романа.

Първият том, "Фолке Филбютер", разказва историята на прародителя на Фолкунгите. Типичен викинг – първичен, груб, физически силен, натрупал богатство от грабежи, той е най-заможният мъж в региона. За пръв път той изпитва любов и нежност с раждането на внука си. Но християнски проповедник взима невръстното дете и изчезва с него. Докато търси в продължение на години внука си, разчитайки да го познае по родилното му петно, по-големите синове на Фолке извършват подвизи като варяги, телохранители на византийския император.

Вторият том, "Наследството на Биелбу", разказва за реални събития, случили се няколко века по-късно - конфликтът между братята Валдемар и Магнус, които се възкачват на престола последователно. Двамата братя представят две противоположни гледни точки към света, които неминуемо се сблъскват.

Това е епоха, когато старите богове отстъпват място на новия Бог и магията изчезва от света, християнството нахлува сред войнствената и почти анархична култура на викингите. Хейденстам интерпретира темата в цялата й сложност, без да спестява насилието и противоречията, които се раждат с това.

С майсторски изградения и изпълнен с емоции и напрежение сюжет и психологически убедителните герои "Дървото на Фолкунгите" е истински шедьовър на световната литературна класика.

Два елемента изпъкват особено силно в богатия разказ на Хейденстам: схващанията на някогашните скандинавци за света и силите, които го управляват – свят, населен от могъщи богове и лукави фолклорни създания, и живото описание на подвизите на викингите, в случая на варягите, които са служели като телохранители на самия византийски император. Не само главните герои в романа, но и образите около тях са базирани на действителни исторически личности и носят техните имена.

„Дървото на Фолкунгите“ е една закъсняла, но важна среща на българския читател с голямата шведска литература. Повече от век след създаването на произведението то продължава да вълнува и да бъде четено с лекота и интерес. Любопитно е, че в центъра на популярната у нас романна серия на Ян Гиу „Рицарят тамплиер“ е също вплетена историята на Фолкунгите.

И още нещо любопитно – в годината, в която Хейденстам печели Нобеловата награда за литература, България (проф. Иван Шишманов) издига кандидатурата на Иван Вазов. По онова време романът „Под игото“ е преведен на десетки езици, включително и на шведски. Не се знае какви са щели да бъдат шансовете на Вазов за наградата, ако не са били вътрешните, български писателски вражди (на кръга „Мисъл“ с Вазов), които са накарали мисионерите на Нобеловия комитет да не подкрепят кандидатурата.