Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тази книга на Ишигуро беше очаквана като първата, която той пише след като получи Нобелова награда за литература. Ще ни изненада ли нобеловият лауреат с нещо съвсем различно от досегашните свои романи? Отговорът е: и да, и не.
Клара е ИП. Разшифровано – изкуствен приятел. Казано още по-директно – робот. Клара се продава в магазин и е предназначена за партньорство с деца. Тя не е уникална, просто една от серията В2 и дори е леко старомодна, защото вече съществува и серия В3. Тя е купена за изкуствен приятел на 13-годишната Джози и тук започва нейният път в света на човеците, който ни се разкрива стъпка по стъпка, защото разказът се води именно от Клара.
Изненадващото е, че за първи път в роман на Ишигуро има робот като главен герой, в това отношение Иън Макюън го изпревари с романа „Машини като мен“. Но пък не е изненада, защото Ишигуро просто продължава да изследва своята вечна тема – любовта, като надгражда своя роман „Никога не ме оставяй“. В него героите бяха клонинги на реални хора, отглеждани за резервни човешки части. Сега главната героиня е робот, но темата е все същата – любовта. Могат ли роботите да обичат? Всъщност те еднакви ли са, ако са от една и съща серия, или се различават като децата, при който ще бъдат доставени като изкуствени приятели? Може ли роботът да замества майката и живите приятелства?
Ишигуро ще отиде и по-далече от това. Сюжетът ще постави още по-сложен въпрос и той е може ли роботът да се превърне в дете, ако детето е обречено от болест? Може ли роботът в буквалния смисъл да замени отишъл си наш близък? Сега няма да получим отговор на този шокиращ въпрос – може би Ишигуро го е оставил за следваща книга.