В ХХ век българинът влиза в една единствена завършена система - тази на фолклора. Този факт ще се окаже решаващ за начина, по който той се отнася към модерното - консумирайки го жадно до подражателство, или игнорирайки го със скептицизъм.
За Златка Дъбова модерното бе по-скоро необходима информация. Тази, която е задължителна за развитието ти, без да те потиска и подчинява. В този смисъл тя мина покрай модните тенденции и остана в изказа си докрай привързана към традиционната дърворезбена гравюра и литография, продължила започнатото от възрожденската щампа и реализирала посланието на Васил Захариев. Тя издигна гравюрата на дърво до това модерно звучене, което й осигури трайно място в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Трайно и самотно. Без продължители днес.