“Материя и памет” е проект за един радикално нов дуализъм. В него Бергсон е еднакво критичен към всички заварени направления на философската традиция - материализъм, идеализъм, вулгарен дуализъм, спиритуализъм, номинализъм, концептуализъм и пр.
Заразени със статиката на един остарял и износен концептуален апарат, въпросните направления противопоставят умозрителни конструкции, които отиват в посока, обратна на тази на конкретния опит. Напротив, бергсоновата метафизика черпи началния си тласък от реално изживяното време, от траенето на живота и интуицията на интегралния опит (experience). В “Материя и памет” ни се разкрива една безкрайно динамична картина на съзнанието, което е конституирано от основополагащия принцип на Primum vivere чрез намесата на паметта в монотонния ход на материята. Именно „технологията на паметта" във феноменологичното обуславяне на степента на субективност и обективност на възприятието и припомнянето, нейното разиграване при употребата на общите идеи (думите) и ролята й в интерпретацията на смисъла е основният капитал на “Материя и памет”.