За разлика от много автори, които имаха изяви и самочувствие преди Десети ноември, а после се загубиха, стъписаха се и бяха забравени, Павел Койчев продължи да работи - всекидневно, съсредоточено, независимо от обстоятелствата, да създава своя публика, готова да го следва от софийските галерии до балканските поляни. Едва ли има някой друг в българското изобразително изкуство, минал през две скарани помежду си конюнктури, който да е толкова спокоен със сътвореното, и то извън утехите на "адаптираните" биографии. Днешният Павел е спокоен с Павел от вчера и от онзи ден и в този смисъл самото му присъствие в културата ни е поставен въпрос: Кой как се е държал през отминалия половин век?