Наричат Крум Дамянов асоциален, може би заради това, че не се впусна в политиката, не зае никакъв административен пост през годините, не пожела да се постави над другите, затвори се в последните десетилетия в своя "Светая светих" - ателието и неголемия двор, мястою кадето изнася пластиките си, част от които чакат с години някой да ги приюти.
Вглъбяването в себе си му е необходимо, за да осмисли по-дълбоко света около себе си и темата, която покрива чрез своите пластики, били те за "масова комуникация", разбирай паметниците, или за "интимен контакт", с които Крум заменя общоприетите определения за монументално и изящно изкуство.