Самотник е може би най-точното определение за Иван Вукадинов, макар че ако трябва да оценим изкуството му с импулсите, които той даде на редица художници в България, и невъзможността да се направи актуален прочит на художествените процеси в страната след втората половина на ХХ и първите десетилетия на XXI век без да се вземе предвид неговото изкуство, това определение не е най-точното. На фона на развитието на българското изкуство от 60-те години на ХХ век и насам, картините му бяха в действителност твърде неконвенционални. Поведението му - неконформистко, освободено от желанието за почести, слава и шума на деня. Но като прибавим към това и още някои особености на неговия характер - затворен, мълчалив, и на творческия му подход - много личен и неподражаем, той бе не само различен, не само открояващ се като индивидуалност и художествени инвенции, но и в истинския смисъл на думата неповторим, уникален, несравним с останалите.