В „Залезът на Запада“ немският философ Освалд Шпенглер разграничава 8 основни културни формации – египетска, индийска, вавилонска, китайска, „аполоновска“ (гръко-римска), „магическа“ (византийско-арабска), „фаустовска“ (западноевропейска) и култура на маите. Лайтмотивът на книгата е, че историята се развива циклично, а не линейно, и реално е лишена от смисъл – наблюдаваме цикличната смяна на една култура с друга. Всяка култура пък си има своя душа, а развитието й е предопределено от нейните ценности и чувството й за съдбовност; при угасването си тя се превръща в цивилизация...

„Залезът на Запада“е най-значимото произведение на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер.

Книгата предлага едно ново, неевропоцентрично виждане за световната история. Смисловите единства се откриват не като епохи (античност, средновековие, ново време), които се следват, а като целокупни култури. Своето изследване Шпенглер представя за сравнителен анализ и на базата на изведената от него закономерност прави своя извод за Европейската цивилизация. Според него Западната култура е преминала към фаза на неизбежен творчески упадък.

Първото издание на книгата се появява в Германия непосредствено след края на Първата световна война. Оттогава то е предмет на систематично критично неодобрение в академичните среди, но се радва на успех пред широката читателска публика. Книгата е била обсъждана и в българските интелектуални кръгове . Превод на обстойното й авторско въведение е бил издаден в отделна книжка през 1931 г.