В Русия се завръща духовността. Бавно, мъчително, но неотклонно.
Поезията като една от най-тънките струни на човешката душа, все по-често откликва на възвишения зов. Кратките изстрадани стихотворения на Александър Елизаров са озарени от светлината на едно добро и ранимо сърце, от лъчите на любовта и вярата.
Поетът е достоен с творчеството му да се запознаят и българските читатели, и английско говорящите почитатели на поезия в Европа.