Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Вземете малко фантазия, объркайте я със спомените си от детството,когато сте искали да живеете на Марс, да речем, вкарайте доза въображение, доста голяма доза всъщност и воала! – „Колеж за магьосници" на Лев Гросман.
В началото мислех,че ще е вид завоалиран Хари Потър с всичките му такъми и прочее магически пръчки,шапки, които говорят и разни интересни твари. Ами да, оказа се,че е нещо подобно. Пак иде реч за тийнейджър, пак този момък има своите приятели, пак е самотен и неразбран и пак има магии, цял колеж за тях даже. Всъщност доста неща се припрокриват. Но нима не ви се е искало да опитате дадено ястие, приготвено по различен начин от стандартния? Е, Куентин Колдуотър, момчето, което живее меланхоличен живот, е нещо такова. С всичките му приключения, мечтата му да види Филория, тайна и мистична страна, която се оказва, че все пак съществува.
Тази книга беше предназначена за сина ми, който също е един млад откривател на странни неща. Но моето типично любопитство ме накара и аз да й хвърля един поглед, както се казва и след като се опитах да направя Харпъровия трик с огъня, тайно от всички живущи в къщата, ме обявиха за непораснало хлапе и сама трябваше да си търся латекс, за да може стените в къщи да придобият нормален цвят. Не, не се шегувам. Така си беше.
Много бих искала да споделя и други шантави и интересни опити, които се изкуших да сътворя, но ще трябва да разкажа цялата книга, а съм убедена,че един Хари Потър не стига. Зад всичките приключения на Куентин разбрах едно - всеки човек рано или късно трябва да се опита поне, да открие своята мистична страна Филория.

Книга за приятелството, доверието, наранените млади същества и как всичко може да се оправи само с няколко добре научени магически думи на келтски, да речем. Да, определено може да се чете и от пораснали хлапета. Действието минава сравнително леко и бързо, сюжетът не е изсмукан от трета фаланга на дясната ръка, а обратите, които се случват, не са като преминаващи пред погледа ви стадо костенурки. Ще завърша с цитат: "...Магическо мислене, така го е наричал Фройд. Научим ли се да мислим другояче, преставаме да бъдем деца. Разделението дума-предмет, е незаменим факт,върху който се гради животът ни на възрастни"..
Правилно, нали?!