Нивга не скланяй ти глава,
да не ти пука, сърце, да не ти пука.
Плачът ти да не се чува,
да не ти пука, сърце, да не ти пука.

Сабахаттин Али нивга не склони глава.
Без страх защити възгледите си в своите творби и статии. През краткия си 41-годишен живот той не само дари турската литература с едни от най-стойностните произведения, преведени на световните езици, но и пожела свобода и независимост за своята страна, пожела тя да бъде модерна държава. Живя с мечтите си за тези ценности. Плати за тези мечти в Странджа планина, където бе задържан при опит за бягство в родната му България, и убит след един живот, прекаран в затвори и заточение.

В този роман Хъфзъ Топуз в специфичен стил и основавайки се на документи, описва трагичния живот на Сабахаттин Али от младежките години до жестокото му убийство. То се счита от автора за първото политическо убийство в модерна Турция, което все още не е разкрито до край.