Уникална книга, много добре написана. От нея човек може да научи много неща, заслужава си да се прочете
Оскар и розовата дама
Автор: Ерик-Еманюел Шмит
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Леге Артис |
| Брой страници | 92 |
| Година на издаване | 2004 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 106 грама |
| Размери | 19x12 |
| ISBN | 9549933474 |
| Баркод | 9549933474 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим."
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда...
"Мили Дядо Боже,
Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим..."
Ключови думи: Тези книги ни разплакаха, Доказано добри книги, Хитове до 10 лв., Хитове до 10 лв, В компанията на хубава книга
Здравейте!
Извинявам се, ако със следващите си слова нагрубя някого.
Но, анотацията е почти абсурдна! Моля, да предадете на човека от издателстовото, който я е писал, или да прочете книгата, или да прочете източникът, от който е преписвал, отново. И един съвет от мен: не е лошо, когато побликувате нещо, да се заинтересувате (поне малко) доколко е истинно.
...
ewata, книгата НЕ е написана на детски език, камо ли на простичък лаконичен. Не оспорвам, че е трогателна с посланието си, че разплаква, и че трябва да бъде прочетена.
Моля за извинение от всички, засегнати от мойте писания!
Благодаря Ви и приятно четене!
Разтърваща книга, написана на простичък лаконичен детски език. Невероятно силно послание. Разплака ме, затрогна ме.. въобще - страхотна книга!! Трябва да бъде прочетена!
Книга-докосване. Не се отказвайте да прочетете диалога между едно умиращо дете и дядо Боже. Вижте смелостта там, където всички мълчат и свеждат поглед.
Книгата е невероятна - чете се на един дъх.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Днес е 01.01.2010г. Електра (т.е. Аз) - момичето, жената или душата ми - всъщност е без значение - почувства, че удари часът да отвори розовата корица на книгата "Оскар и розовата дама". След двуседмичен маратон от работа и купон, просто не можете да си представите голямата усмивка, която озари лицето ми след озоваването ми в леглото с книга в ръка...
След час и половина - времето, за което прочетох книгата - по лицето ми се стичаше поток от крокодилски сълзи, неизбежно провокирани от финала на книгата. Доста разтърсващо, нали?! Сълзи и осъзнатост... Въобще, тези две думи са се сработили доста добре. Първо идва случката - в повечето си варианти неприятна; след това - сълзите, които пък от своя страна са равни на осъзнаване... Няма да ви разказвам романа. И без това най-вероятно преразказът ще се окаже по-голям от самата книга... Но има четири думи, които намериха своето място в моята душа под вещата диктовка на Шмит : ЖИВОТ... СМЪРТ... ВЯРА... БОГ...
P.S. Между другото, думите са подходящи за играта „Асоциации”.
След час и половина - времето, за което прочетох книгата - по лицето ми се стичаше поток от крокодилски сълзи, неизбежно провокирани от финала на книгата. Доста разтърсващо, нали?! Сълзи и осъзнатост... Въобще, тези две думи са се сработили доста добре. Първо идва случката - в повечето си варианти неприятна; след това - сълзите, които пък от своя страна са равни на осъзнаване... Няма да ви разказвам романа. И без това най-вероятно преразказът ще се окаже по-голям от самата книга... Но има четири думи, които намериха своето място в моята душа под вещата диктовка на Шмит : ЖИВОТ... СМЪРТ... ВЯРА... БОГ...
P.S. Между другото, думите са подходящи за играта „Асоциации”.
Стела Александрова, Хеликон - Русе
Как да изживеем пълноценно живота си, ако знаем, че краят му е съвсем близо?
Как да излъжем себе си, така че да си повяраме?
Как да се сбогуваме с всичко, което обичаме без страх?
Мъдростта не винаги идва с възрастта, както и светлината не винаги значи зора. Но и двете могат да бъдат реалност, ако повярваш в тях.
Владимир Тодоров, Хеликон София - Витоша
Съжалявам деца, ще ви издам една тайна: Дядо Коледа не съществува.
Всички знаем колко нелепо е да се вярва в съществуването на белобрад старец, който носи подаръци. Нали?! Е, ако някой не го е знаел, то едно деветгодишно момче - болно от рак - го знае. За него да вярваш в съществуването на Дядо Коледа си е наистина много нелепо. Почти толкова нелепо, колкото да вярваш в... Бог.
Това дете, болно от рак, бива лъгано от всички: от докторите, които не му казват, че операцията му не е минала успешно и че за него няма надежда да оздравее; от родителите си, които са толкова уплашени и тъжни от този факт, че не могат да се държат естествено и за това Оскар ги мисли за „големи кретени”. Има само един човек, на когото Оскар се доверява и когото истински харесва. Това е една медицинска сестра, която се представя за бивша кечистка. Оскар нарича тази дама „Маминка Роза”, заради розовата дреха, която тя носи. Предложението, което „Маминка Роза” прави на Оскар, той да започне да пише писма на Бог му се струва толкова нелепо, колкото да вярваш в Дядо Коледа, но дали една бивша кечистка би вярвала в Дядо Коледа. Разбира се, че не. Но тя вярва в Бог и това се струва достатъчно доказателство за Оскар и той започва да пише своите писма до „ Дядо Боже”.
Така се ражда поредната прекрасна творба на Ерик-Еманюел Шмит, в което той много успешно пресъздава една детска душа. Книгата представя последните дванадесет дни на Оскар, които той представя като писма. Той умира само за дванадесет дни, но в тези дванадесет успява да изживее един живот, за който много биха завидели. Всеки един от тези дванадесет дни е като десет години за Оскар и така той умира на около 120 години. Писмата на Оскар достигат не само до своят получател, но и до сърцата на всички около него, а и до всеки, който прочете тази книга. Творбата завършва така:
„Мили Дядо Боже през последните три дни Оскар беше закачил на нощното си шкафче един лозунг. Мисля, че това те засяга. На него пишеше:
„ Само Господ има право да ме буди” Доскоро - Маминка Роза
Всички знаем колко нелепо е да се вярва в съществуването на белобрад старец, който носи подаръци. Нали?! Е, ако някой не го е знаел, то едно деветгодишно момче - болно от рак - го знае. За него да вярваш в съществуването на Дядо Коледа си е наистина много нелепо. Почти толкова нелепо, колкото да вярваш в... Бог.
Това дете, болно от рак, бива лъгано от всички: от докторите, които не му казват, че операцията му не е минала успешно и че за него няма надежда да оздравее; от родителите си, които са толкова уплашени и тъжни от този факт, че не могат да се държат естествено и за това Оскар ги мисли за „големи кретени”. Има само един човек, на когото Оскар се доверява и когото истински харесва. Това е една медицинска сестра, която се представя за бивша кечистка. Оскар нарича тази дама „Маминка Роза”, заради розовата дреха, която тя носи. Предложението, което „Маминка Роза” прави на Оскар, той да започне да пише писма на Бог му се струва толкова нелепо, колкото да вярваш в Дядо Коледа, но дали една бивша кечистка би вярвала в Дядо Коледа. Разбира се, че не. Но тя вярва в Бог и това се струва достатъчно доказателство за Оскар и той започва да пише своите писма до „ Дядо Боже”.
Така се ражда поредната прекрасна творба на Ерик-Еманюел Шмит, в което той много успешно пресъздава една детска душа. Книгата представя последните дванадесет дни на Оскар, които той представя като писма. Той умира само за дванадесет дни, но в тези дванадесет успява да изживее един живот, за който много биха завидели. Всеки един от тези дванадесет дни е като десет години за Оскар и така той умира на около 120 години. Писмата на Оскар достигат не само до своят получател, но и до сърцата на всички около него, а и до всеки, който прочете тази книга. Творбата завършва така:
„Мили Дядо Боже през последните три дни Оскар беше закачил на нощното си шкафче един лозунг. Мисля, че това те засяга. На него пишеше:
„ Само Господ има право да ме буди” Доскоро - Маминка Роза
Деян Дончев - Хеликон, Русе
Бог съществува за тези, за които съществува (а след това и за всички останали).
Кога последно си говорихте с Него, ей така, приятелски, от сърце - както го прави това умиращо дете?
А какво чакате? Всичко е във вашите ръце!
Ако не знаеш, защо не си признаеш? Не е толкова страшно! - казва ни го едно момче, пораснало за 12 дни, преди за дълго да заспи, защото само Бог имал право да го буди...
Диана Александрова, Хеликон Витоша
История за десетгодишно умно,забавно и мило момче.
Умиращо.
Оскар описва последните дванадесет дни от живота си, прекарани в болница. Дни, в които достига мъдрост, която не е дадено на повечето от нас да открием за цял един човешки живот.
Книга, която ще ви накара да се смеете през сълзи, която ще прочетете на един дъх. Книга,която няма да забравите скоро.
Умиращо.
Оскар описва последните дванадесет дни от живота си, прекарани в болница. Дни, в които достига мъдрост, която не е дадено на повечето от нас да открием за цял един човешки живот.
Книга, която ще ви накара да се смеете през сълзи, която ще прочетете на един дъх. Книга,която няма да забравите скоро.
Елена Бръмбарова, Хеликон – Пловдив
Как да изживеем пълноценно живота си, ако знаем, че краят му е съвсем близо?
Как да излъжем себе си, така че да си повярваме?
Как да се сбогуваме с всичко, което обичаме, без страх?
Мъдростта не винаги идва с възрастта, също както и светлината не винаги предвещава скоросшна зора. Но и двете стават реалност, ако повярваш в тях.
Владимир Тодоров, Хеликон Витоша
Мила и добра книга! От онези книги, които могат да ни направят по-добри, по-разбиращи, по-толерантни... Книга, която разплаква, танцува бавен валс по струните на душата...
Елена Бойчинова, Хеликон Витоша
Разполагате ли с два часа за тази история?
Ако отговорът ви е "Да!", наистина няма да съжалявате! Ако нямате това време - побързайте...
Защото Оскар разполага само с 12 дни, но ще ги изживее с вас, истински. Ще разбере неща за живота, които много хора пропускат с десетилетия. Той открива смисъл, който малко хора откриват ... Защото животът ... той е странен подарък!
В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс... Почти сме готови да го захвърлим...
И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а ни е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим ... отново...
История, която ще ви докосне и ще ви даде сили да продължите напред!
Радостин Найденов, Хеликон Витоша
